Президентът Румен Радев ще разговаря с определените по Конституцията лица, които могат да бъдат назначени за служебен министър-председател, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
На 21 август в продължение на конституционната процедура по назначаване на служебно правителство държавният глава Румен Радев ще проведе срещи и разговори с определените Конституцията лица, които могат да бъдат назначени за служебен министър-председател, се посочва още в писмото.
Припомняме, че на 19 август Румен Радев отказа да подпише указа за служебно правителство, предложено от номиниранираната за служебен премиер Горица Грънчарова–Кожарева (зам.-председател на Сметната палата) заради присъствието на Калин Стоянов в списъка с министри. Така, предсрочните парламентарни избори бяха отложени за след 20 октомври.
След като стана ясно, че мандатът на Грънчарова-Кожарева е провален, държавният глава призова Народното събрание да попълни „домовата книга“, за да може той да изпълни задълженията си по чл. 99 от Конституцията по съставяне на служебно правителство.
Напомняме какво пише в новите конституционни текстове: „Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“
Председател на Народното събрание е Рая Назарян от ГЕРБ-СДС, която преди двайсетина дни отказа да е служебен премиер, тъй като според нея „ярки политически фигури няма да допринесат нито за добрия тон и добрия диалог между партиите в едва предизборна кампания, нито ще повишат доверието в политическия процес“.
Димитър Радев е управител на БНБ. Той обаче отказа позицията служебен премиер още през март, когато се конструираше сегашната служебна власт, като посочи „Няма да бъде далновидно БНБ да се въвлече в политическия процес“.
Подуправители на БНБ в момента са Петър Чобанов и Радослав Миленков.Третият подуправител Андрей Гюров е отстранен и по този начин е извън тази игра.
Чобанов заяви, че е готов да стане министър-председател, ако му бъде предложено.
Миленков е член на Надзорния съвет на Европейската централна банка, а според правилата на ЕЦБ ръководните постове в централните банки не трябва да се съвместяват с политически длъжности. Миленков направи този коментар през март.
Председателят на Сметната палата Димитър Главчев в момента е служебен премиер. А мандатът, който получи заместничката му Горица Грънчарова-Кожарева се провали. Другият зам.-председател на Сметната палата е Тошко Тодоров. През март той също отказа да е служебен премиер. И се аргументира пред медиите така: „Ние не сме най-подходящите хора за тази позиция. Повярвайте съпругата ми вече месец не спи.“
Омбудсман и зам.-омбудсман няма.Предишният омбудсман Диана Ковачева е съдия в Страсбург. Заместничката й Елена Чернева-Маркова подаде оставка още през пролетта и така също отпадна от „домовата книга“.
Депутатите биха могли да изберат омбудсман, който президентът да натовари със задължението да състави служебно правителство. Процедурата е „обикновена“ – с други думи за започването й в пленарната зала трябва да са половината плюс един от всички депутати (както е за всяко едно заседание на парламента). Предложеният за омбудсман се смята за избран, ако за него са били повече от половината от участвалите в гласуването.
С други думи – ако народните представители се спрат на компромисна фигура за обществен защитник, бързо биха могли да я овластят.
Депутатите са във ваканция до 4 септември. При всички случай номинирането на друг кандидат за служебен министър-председател става след консултации при президента.
