Ако има индикатор, който да отразява добре състоянието на икономиката и по-специално „здравето“ на корпоративна Америка, освен този за брутния вътрешен продукт, то това без съмнение е широкообхватният индекс Стандарт енд Пуърс 500.
По-рано тази седмица индексът, който отразява борсовото движение на петстотинте най-големи компании в САЩ, достигна най-високата стойност в историята си и за пръв път премина границата от 5000 пункта, а в петък затвори над това равнище при стойност от 5026,61 пункта. Така пазарната му капитализация надмина 41 трилиона долара или повече от брутния вътрешен продукт на най-голямата световна икономика.
Нещата обаче не винаги са изглеждали толкова оптимистично.
През 1860 г. Хенри Варнъм Пуър създава издателството „Пуърс Пъблишинг“ (Poor’s Publishing), което публикува насоки за инвеститори в железопътната индустрия, а през 1923 г. е основана компанията „Стандард Статистикс Къмпани“, която започва да оценява ипотечните облигации и разработва първия си индекс на фондовия пазар, състоящ се от акциите на 223 компании, като индикаторът е бил публикуван всяка седмица, а по-късно през 1926 г. друг индикатор (Композит сток индекс – Composite Stock Index, съставен от 90 компании) го заменя и започва ежедневно отразяване на публичните компании.
Двете дружества се обединяват през 1941 г. приемайки името „Стандарт енд Пуърс“ (Standard and Poor’s), за да дадат началото на познатия и до днес широкообхватен индикатор, който е появява в съвременната си форма през 1957 г.
Създаването на тези индекси е обусловено от бурното развитие на икономиката ва САЩ след Първата световна война.
През двадесетте години на миналия век в САЩ автомобилът става ежедневие, строят се небостъргачи, които се превръщат в един от символите на набиращата сила икономика, градовете се разрастват.
На този фон се появяват редица успешни, но и много неуспешни компании, които предизвикват борсов „балон“, като този в периода от декември 1927 до август 1929 г. Композит сток индексът расте почти ежедневно и от ниво 17,66 пункта достига до 31,71 пункта.
През есента на същата година обаче се случва нещо, което по-късно ще стане известно като Крахът Уолстрийт от 1929 г. дал началото на периода на Голямата депресия. Тогава много инвеститори, подмамени от ръста на пазара, влагат много или всичко и губят спестявания, имоти и други активи. Предшественикът на S&P 500 записва на дъно от 4,43 пункта през юни 1932 година.
Необходими са 25 години, докато чак през септември 1954 г. предшественикът на Стандарт енд Пуърс 500 ще надмине предишния си рекорд и ще затвори при ниво от 32,54 пункта.
През годините индексът е свидетел на възходи и кризи, свързани с Втората световна война, петролното ембарго от 1973 г., надуването и спукването на дотком балона в началото на 21 век. Но може би тази от края на първото десетилетие на 21 век, известна като Голямата рецесия, ще остане една от най-значимите.
Тогава, през септември 2008 г. фалитът на една от най-големите инвестиционни банки към онова време – „Лемън Брадърс“ (Lehman Brothers) предизвиква масова разпродажба на акции, след като се разбира, че финансови инструменти (ценни книги, обезпечени с ипотеки) създадени върху недвижима собственост се оказват без реално покритие.
Така след рекордното си затваряне от 1565,15 пункта през октомври 2007 г., индексът пада с над 50 на сто до 752,44 на 20 ноември 2008 г. Последва ограничаване на кредитирането и икономическа рецесия.
Моменти на възход от близкото минало
В периода от март 2009 г. (със затваряне при ниво от 676,53) до февруари 2020 г. централните банки на големите икономики по света интервенираха на пазарите, за да повлияят на негативния икономически цикъл посредством т. нар. „количествени улеснения“ (или простичко казано като печатаха пари).
Тогава, чрез новоиздадените парични средства централните банки купуваха от търговските банки държавни облигации с цел да улеснят кредитирането и да съживят икономиката.
Лесните пари предизвикват ръст на борсите, като за този период индексът Стандарт енд Пуърс 500 нараства до 3386,15 пункта. Следва пандемията от КОВИД-19, която макар и да предизвиква смут на пазарите не доведе до значителен спад на широкия американски индекси, дори напротив.
Заради нов кръг на „количествени улеснения“ от страна на централните банки с цел да бъде запазена икономическата активност на фона на глобалните локдауни индексът достигна 4796,56 пункта през февруари 2022 г. Тогава оптимизмът беше подкрепен и заради изгледите за край на пандемията.
В този период обаче инфлацията достигна рекордни за последните четиридесет години нива, което предизвика нова намеса на централните банки по света, които започнаха да увеличават своите лихвени проценти предизвиквайки оттегляне на средства от фондовия пазар и спад на индексите.
В края на 2023 г. този цикъл на затягане на паричната политика започна да отпуска хватката си, след като в няколко поредни заседания Управлението за федерален резерв на САЩ, Европейската централна банка, „Банк ъв Ингланд“ и др. запазиха лихвените си нива, а някои дори сигнализираха, че през 2024 г. е възможно обръщане на тенденцията.
Паралелно с тази тенденция появата на изкуствения интелект като инструмент достъпен за масовия потребител в края след представянето на чатбота ЧатДжиПиТи в края на 2022 г, предизвика засилен инвеститорски интерес сред компаниите, които разработват подобни продукти.
Така книжата на компании като „Майкрософт“, които подкрепят проекта ЧатДжиПиТи и компанията за чипове „Енвидиа“ и които са част от Стадрат енд Пуърс 500 увеличиха стойността на акциите си до рекордни в историята им стойности.
На този фон в четвъртък и петък по време на търговията индексът нарасна над 5000 пункта.
Прогнози
Миналата седмица финансовата корпорация „Блекрок“ (BlackRock) подобри своята краткосрочна прогноза за акциите в САЩ, твърдейки, че спадащата инфлация и по-ниските лихвени проценти ще подкрепят пазара и ще насърчат по-големи печалби през следващите шест до 12 месеца.
Движението на пазарите на фючърсни инструменти предполага, че инвеститорите не очакват непосредствено обръщане на тренда, пише „Файненшъл таймс“. Индексът на волатилност Vix, индикатор за очакванията за колебания на фондовия пазар с поглед месец напред, падна под дългосрочната си средна стойност от 20 пункта още края на октомври и не се е доближил до това ниво показвайки увереност сред капиталовложителите.
Нов ръст или спад предстои пред американския бенчмарк, обаче, е въпрос за няколко трилиона долара.
