Китайският президент Си Дзинпин предупреди, че светът е изправен пред избор между мир или война, откривайки най-големия военен парад в историята на страната си, обграден от руския президент Владимир Путин и севернокорейския лидер Ким Чен-ун,предаде Ройтерс.
Събитието на площад „Тянанмън“, отбелязващо 80 години от поражението на Япония в края на Втората световна война, до голяма степен беше отбягнато от западните лидери, докато Путин и Ким – изолирани от Запада заради войната в Украйна – бяха почетни гости.
Целящ да демонстрира военната мощ и дипломатическото влияние на Китай, парадът се провежда в момент, когато търговските мита и нестабилната политика на президента на САЩ Доналд Тръмп обтягат отношенията му както със съюзниците, така и със съперниците му.
„Днес човечеството е изправено пред избора между мир или война, диалог или конфронтация, печеливша ситуация или нулев резултат“, каза Си пред над 50 000 зрители, добавяйки, че китайският народ „твърдо стои на правилната страна на историята“.
Возейки се в лимузина с отворен покрив, Си инспектира войските и най-съвременната военна техника, като ракети, танкове и дронове, разположени по алеята покрай площада.
Хеликоптери, издигнали големи банери, летяха във формация над тях по време на 70-минутното представление, изпълнено със символика и пропаганда.
Носейки костюм в стила на тези, носени неговия предшественик Мао Цзедун, Си по-рано поздрави около двадесет присъстващи предимно незападни лидери, включително индонезийския президент Прабово Субианто, който се появи изненадващо въпреки протестите у дома.
Китайският лидер призна жертвите и оплака смелите войници, пожертвали живота си за страната. Той също така призова за изкореняване на корените на войната, за да се предотврати повторението на историята.
Парадът започна след неговото обръщение, като войските маршируваха в ритмичен синхрон. На парада бяха показани и ракетният арсенал на Пекин, съвременни изтребители и друга военна техника, част от която за първи път беше публично показана, тъй като Китай се стреми да упражнява по-голямо влияние на световната сцена.
Към президента Си Дзинпин се присъединиха двама гости на парада – руският президент Владимир Путин и севернокорейският лидер Ким Чен Ун, които пристигнаха на историческата порта на Тянанмън, за да гледат парада.
Тримата лидери се изкачиха в частна зона на наблюдателната площадка с изглед към площад Тянанмън, за да гледат церемонията.
Малко след началото на парада, президентът на САЩ Доналд Тръмп сподели собствените си мнения по случая в Truth Social.
„Големият въпрос, на който трябва да се отговори, е дали президентът Си Дзинпин на Китай ще спомене огромната подкрепа и „кръв“, които Съединените американски щати оказаха на Китай, за да му помогнат да осигури СВОБОДАТА си от много неприятелски чуждестранен нашественик“, попита Тръмп.
„Много американци загинаха в стремежа на Китай към Победа и Слава. Надявам се, че те ще бъдат заслужено почетени и запомнени за тяхната Храброст и Саможертва!“
В обръщението си Си не спомена Съединените щати по име, но изрази благодарност към чуждестранните държави, които помогнаха на Китай да се противопостави на японската инвазия по време на Втората световна война.
„Нека президентът Си и прекрасният народ на Китай имат прекрасен и траен ден на празненство. Моля, предайте най-топлите ми поздрави на Владимир Путин и Ким Чен Ун, докато заговорничите срещу Съединените американски щати“, каза Тръмп в края на публикацията си.
Няма незабавен коментар от Пекин относно забележките на президента на САЩ.
Във вътрешния план отбелязването на годишнината е начин да се покаже колко далеч е стигнал Китай. Пекин беше основен фронт във войната, факт, често пренебрегван в разкази, които се фокусират повече върху борбата за Европа и военноморските битки на САЩ в Тихия океан. Японско нашествие преди войната и самият конфликт убиха милиони китайци.
Военният парад е и демонстрация на сила, целяща да засили подкрепата за Комунистическата партия и нейния лидер Си Цзинпин, както и начин да се представи като глобална алтернатива на доминираната от САЩ следвоенна епоха.
Церемонията започна с артилерийски залп от 80 оръдия, за да отбележи 80-годишнината от края на войната. След това беше последван от националния химн, „Маршът на доброволците“, песен, композирана през 1935 г. по време на ранните години на съпротивата срещу японските сили.
На въпроса дали приема парада като предизвикателство към САЩ, Тръмп отговори отрицателно и посочи „много добрите си отношения“ със Си Цзинпин. „Китай се нуждае от нас много повече, отколкото ние от тях“, добави той.
По-късно в публикация в социалната си мрежа „Трут Соушъл“ Тръмп подчерта ролята на САЩ в подпомагането на Китай да осигури свободата си от Япония. „Моля, предайте най-сърдечните ми поздрави на Владимир Путин и Ким Чен-ун, които заговорничат срещу САЩ“, добави Тръмп.
По-рано тази седмица Си представи визията си за нов глобален ред на регионална среща на високо равнище по сигурността, призовавайки за единство срещу „хегемонизма и политиката на силата“ – едва прикрит удар по мащабните мита на САЩ и Тръмп, насочени както към приятели, така и към врагове.
Путин вече използва случая, за да сключи по-задълбочени енергийни сделки с Китай, а събитието предлага на Ким възможност да получи подкрепа за забранените си ядрени оръжия.
Ким, дебютирайки на първото си голямо многостранно събитие, ще стане първият севернокорейски лидер, който ще присъства на китайски военен парад от 66 години насам.
Нищо не е оставено на случайността за юбилейното събиране. Местните власти в цялата страна са мобилизирали десетки хиляди доброволци и членове на Комунистическата партия, за да следят за всякакви признаци на потенциални вълнения преди парада, показват оценки, базирани на онлайн обяви за набиране на персонал.
„Президентът Си ще използва тази възможност, за да покаже как военните ясно и категорично го подкрепят. Си е уверен, че нещата се обърнаха. Китай е този, който отново е на шофьорското място“, заяви пред Ройтерс Уен Ти Сун, сътрудник в Глобалния китайски център на Атлантическия съвет, базиран в Тайван.
„Парадът позволява на Си да съсредоточи вниманието на света върху впечатляващите си крачки в модернизирането на военното си оборудване, като същевременно засенчва упоритите предизвикателства, пред които е изправена Народоосвободителната армия на Китай“, коментира Джон Чин, анализатор по външна политика в Института „Брукингс“ – базиран в САЩ мозъчен тръст.
