Редица държави от ЕС заявиха изрично, че няма да изпратят сухопътни сили в Украйна. Коментарите идват след пресконференцията на френския президент Еманюел Макрон снощи, когато той заяви, че изпращането на военнослужещи от западните съюзници не може да бъде изключено в бъдеще.
Премиерите на Полша и Чехия обявиха преди срещата на върха на Вишегладската четворка, че няма да изпращат свои сухопътни части в Украйна. „Това в момента не е на дневен ред“, заяви и шведският премиер Улф Кристершон. „В момента сме се концентрирали върху изпращането на оръжия“, добави той пред шведското радио. Кристершон уточни, че няма молба от страна на Украйна за изпращането на сухопътни сили.
Основната цел на Белгия остава осигуряването на материална помощ за украинската армия, подчерта министърът на отбраната Людивин Дедондер. Неотдавна Белгия изрази готовност да предостави всички свои изтребители Ф-16 на силите на Киев, а в последната седмица премиерът Александер де Кро изрази очакване доставките да започнат от следващата година.
Киев приветства началото на дискусията за пряка военна намеса във войната, става ясно от изявление на президентския съветник Михайло Подоляк. „Това показва осъзнаване на рисковете, които представлява за Европа агресивна Русия“, цитира Ройтерс съветника на украинския президент.
Реакция дойде и от Кремъл. „Ако се стигне до изпращането на натовски войници в Украйна, ще настъпи нов момент“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Пряк военен конфликт между НАТО и Русия е неизбежен в случай на изпращането на западни войски в Украйна, предупреди той в разговор с журналисти.
