Фермите рядко са първото, за което се сещаме, когато чуем „големи замърсители“. Обикновено вината се пада на автомобили, фабрики, комини и самолети – а понякога и на кравите. Но нов анализ, публикуван през февруари 2026 г., изважда на светло неочаквана истина – най-големият източник на парникови газове в световните обработваеми земи е оризът, пишат от Meteo Balkans.
Това не е субективно усещане, а резултат от високорезолюционна глобална карта, базирана на данни за 2020 г. и публикувана в Nature Climate Change на 13 февруари.
Емисии и „скрити“ източници
Обработваемите земи са отделили около 2,5 гигатона CO₂e през 2020 г. Около 70% от емисиите идват от два основни източника:
– Източени торфища – 35%
– Наводнени оризища – 35%
– Синтетични азотни торове – 23%
Тоест основният замърсител не е завод или електроцентрала, а селското стопанство, което работи като химическа фабрика, но без „табела на входа“.
Оризът – световният шампион по емисии
Само оризовите полета отделят около 1 090 MtCO₂e, или 43% от всички емисии от обработваеми земи. Причината е в начина, по който се отглежда: оризът обича постоянно наводнена почва, където липсата на кислород кара микроорганизмите да произвеждат метан (CH₄) – мощен парников газ с кратък срок на живот, чието намаляване носи бързи климатични резултати.
География на проблема
Най-голямата част от емисиите идва от Източна Азия и Тихоокеанския регион – около 50% от световните емисии от обработваеми земи. Китай, Индонезия, Индия, САЩ, Тайланд и Бразилия формират около 61% от общото количество.
Торфищата, от своя страна, са „CO₂ бомби със закъснител“. Когато се източат, складираният въглерод започва бързо да се освобождава като CO₂. Решението – повторно овлажняване – намалява емисиите на CO₂, но връща метана, което изисква внимателно инженерно управление.
Изходът без „по-малко ориз“
Намаляване на емисиите не означава непременно да се намалява производството. Например методът Alternate Wetting and Drying (AWD) – периодично пресушаване и повторно напояване – може да свали метановите емисии с 30–70% без значителна загуба на добив.
