Малдивите са известни като природен рай с кристално чисти води, прекрасни корали и богато разнообразие от риби във всякакъв цвят и форма. На тази малка островна държава в Индийския океан има многобройни луксозни и ултралуксозни курорти, в които вилите могат да струват дори 50 000 евро на вечер.
Малцинa обаче са запознатите с местното население и с административната организация на правителствено и местно равнище. До 1965 г., когато Малдивите са били британски протекторат, не са съществували курорти върху близо 1200-та острова от архипелага. Първите курорти са се появили през 1972 г., като италианци са туристите, посетили за първи път тези девствени дотогава места. По това време жителите са били разпръснати на 188 острова, включително столицата Мале.
Петдесет и една години по-късно хотелските съоръжения, особено луксозните, са нараснали значително, без обаче местното население да е извлякло ползи от потока пари, който носят 1,6 милиона туристи годишно.
Не е трудно да си представим какъв е бил животът на местното население през този период на „изолация“, когато не са имали средства за комуникация и единственият начин да се придвижват е бил с дхони – типични маллдивски лодки, които могат да превозят около 10 души и да изминат разстояние от 100 километра за 10 часа. Въпреки че курортите впоследствие са донесли огромни приходи на големите компании и малцина местни жители, то населението на архипелага е останало встрани от тези печалби, пише италианският вестник „Кориере дела сера“.
Например до 2009 г. турист или чужденец, искащи да посетят остров, населен с местни жители, е трябвало да получи специално разрешение за това. Всичко обаче е се изменило през 2010 г., когато Мохамед Нашид става президент на островната република и в рамките на процеса на децентрализация въвежда общински съвети, известни като островни съвети.
Предизвикателствата пред атолите
Малдивите са архипелаг от 26 атола (ниски коралови острови – бел.ред.) в Индийския океан, съставен от 1192 малки тропически острова. Те са особено засегнати от глобалното затопляне: регистрирали са над 0,8 градуса по Целзий между 1978 г. и 2018 г.
Понастоящем новите съвети са в в състояние да управляват материалните активи (като започналите да се разпространяват нови къщи за гости) и природните активи. За да се помогне на местното население да управлява по-добре наследството си, е разработен проект, наречен „188 по-добри острова“, популяризиран от университета Милано-Бикока и Дубайския университет с подкрепата на Програмата за развитие на ООН. Цифрата 188 представлява островите, населени от местното население на Малдивите, които през последните години се сблъскват с големи промени и предизвикателства като устойчивия растеж, опазването на природните ресурси, повишаване на икономическото благосъстояние, намаляване на бедността и неравенствата между половете.
Проектът „188 най-добри острови“ бе реализиран през юни в Магуду, остров, обитаван от местно население с цел да се подпомогнат членовете на местните съвети, за да планират по-добре предизвикателствата и възможностите, с които островите им ще се сблъскат през идните години. Успехът на тази инициатива се дължи и на Енрико Гавеля, представител на Програмата за развитие на ООН на Малдивите, повярвал в и поддържал проекта от самото му начало.
Програмата за развитие на ООН се ангажира активно с екологичните и климатични предизвикателства, с които се сблъсква страната. Тя предоставя техническо и финансово съдействие, за да подпомогне Малдивите в планирането и реализацията на стратегии за приспособяване като изграждането на брегова защита и устойчивото управление на морските ресурси. Програмата си сътрудничи и с правителството и местните общности за мониторинг на морската екосистема и популяризирането на действия за опазване на природните ресурси и образование.
Опазване на морските паркове и корали
По време на лекциите участниците в проекта са получили информация как да подобрят благосъстоянието на живущите на острова общности, пише в. „Кориере дела сера“. Сред обсъжданите теми са били и опазването на кораловите рифове, ролята на морските паркове, като лекторите от университета в Дубай са засегнали и теми, отнасящи се за икономиката. Особено внимание е отделено на селското стопанство и управлението на устойчивия риболов. Специален акцент е поставен и върху използването на възобновяеми източници на електроенергия. Университетът Милано-Бикока с подкрепата на „Каритас интернешънъл“ (Caritas International) е изградил през 2013 г. фотоволтаична система, която е в състояние да осигурява енергия на местното население, намалявайки до минимум употребата на изкопаеми горива. Подобаващо внимание е отделено и на важността на опазването на културното наследство на островите – както материалното като древните джамии, така и нематериалното като традиционните фестивали.
Малдивите трудно ще избягат от „клеймото“ си на супер луксозно място за отдих за холивудски звезди и милиардери. Свидетелство за това е и пускането на „частен самолет“ от местната компания „БиОнд“ (BeOnd), която ще ползва теснофюзелажни самолети (а не широкофюзелажните, които най-често летят към Малдивите). Самолетът ще предлага първокласна кабина с легнали седалки с компоненти на автомобилите „Ферари“ (Ferrari), a първите полети с него са предвидени за края на годината. Целта обаче е този лукс да не е само запазен оазис за туристите, а да допринася и за благосъстоянието на местното население, опазването на природните ресурси и устойчивия растеж. Мале вече е поел по този път и с помощ отвън, като важното сега е той да не бъде извървян само наполовина.
