Площадки за танцуващи вещици, жилища на термити или място за кацане на НЛО? Легенди се носят за необяснимите идеални кръгове в намибийската пустиня. Германски учен твърди, че е намерил обяснението на природния феномен, пише Deutsche Welle.
Този пейзаж е впечатляващ, особено ако се гледа отгоре. Червените кръгове в пустинята в Намибия изглеждат сякаш са били очертани с пергел – стотици, хиляди, дори милиони. Размерите им са различни: някои са с диаметър до три, а други над 20 метра. Във вътрешността им няма никаква растителност, а пустинните треви растат около тях, пише за феномена АРД.
„Изглежда като швейцарско сирене с дупки. Подредени са много правилно – разстоянията между тях са почти еднакви навсякъде, между 10 и 15 метра”, обяснява експертът Щефан Гетцин от Университета в Гьотинген, който от години изследва феномени като този. Той и екипът му публикуваха проучване, в което стигат до извод какво е причинило тези уникални кръгове, пише АРД. Според изследването феноменът се дължи на безводие – недостатъчните подпочвени води не могат да поддържат растежа на тревата навсякъде и така се получават „дупки” в тревното покритие.
Защо формата им е кръгла?
Дотук всичко е ясно. Но защо формата на тези безводни части е кръгла? Изследването дава отговор и на този въпрос. Най-просто казано горният почвен слой в Намибийската пустиня изсъхва бързо, обяснява АРД. Прясно поникналите треви нямат шанс. По-големите растения, от друга страна, могат да поемат вода с кореновата си система в по-дълбоките слоеве на почвата.
„От всички геометрични структури или фигури кръгът има най-малкото съотношение между обиколка и площ. Ако тревите образуват кръг, а не триъгълник, квадрат или шестоъгълник, тогава най-малкият брой отделни растения трябва да си поделят това количество вода в кръга”, обяснява пред германската обществено-правна медия експертът от Гьотинген. По този начин всяко растение увеличава максимално достъпа си до подпочвени води. Следователно кръгът е единствената логична форма за оптимизиране на използването на водата от тези по-дълбоки слоеве на почвата, казва още Гетцин.
Istock
Как тревата се оттегля от тези зони?
Затова тревите изглежда знаят какво правят. Те се организират и образуват пръстен, за да подсигурят оцеляването си, когато водата е оскъдна. Изследователят Гетцин говори за систематична адаптация към екстремни външни условия, която със сигурност може да се опише като т.нар. интелект на рояка. „Кръговете се образуват, като тревите изсмукват водата от центъра на кръга“, казва Гетцин пред АРД.
Изследователят от Гьотинген смята, че сегашното състояние на научните познания опровергава всички други обяснения. Например, че за образуването на кръговете са отговорни токсични остатъци в почвата или определени газове. Широко разпространената теория, че пясъчни термити изяждат корените на тревите, което води до изсъхване на растенията, също не се доказва, казва експертът пред германската обществено-правна медия. В крайна сметка той изкопава 500 треви в пустинята Намиб и ги анализира, за да установи, че мъртвите растения вътре в кръга имат също толкова дълбоки корени, колкото и непокътнатите треви извън него.
Istock
Митологични обяснения
За мистериозните кръгове, разбира се, се разпространяват и множество митове и легенди. Племето Химба в Намибия разказва истории за кръговете, свързани с огнедишащи дракони, духове с магически сили, богове, слезли на Земята при простосмъртните и оставили своите стъпки в пустинята. Или съвсем различните предположения, че зебрите и антилопите са се търкаляли в пустинните треви, за да се изчистят от паразити.
„Има митологии, в които се казва, че танцуващи феи идвали през нощта и образували кръговете. Съществува и теория, според която дракони са се разхождали там или че драконовите сълзи са предизвикали появата на мистериозните кръгове. Но хората от племето Химба не вярват на нито една от тези теории, а смятат кръговете за нещо напълно естествено”, обяснява пред АРД експертът Гитцен, който изследва мистериозните кръгове от близо 25 години.
Сега екологът разглежда растения, които образуват малки пръстени в пустинята с диаметър до един метър. Той се надява, че работата му ще даде нов поглед върху това как растенията се адаптират към условията в районите, които стават все по-сухи в резултат на изменението на климата. Не само в Африка, но и в Европа, например в страните около Средиземно море.
