Храните в световен план поскъпват през април за втори пореден месец заради по-високите цени на месото, растителното масло и зърнените храни, докато захарта и млечните продукти поевтиняват, отчитат от агенцията по храните към ООН.
Индексът на световните цени на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), който проследява най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, се повиши през април до ниво от 119,1 пункта спрямо 118,8 пункта през март. Това представлява поскъпване на храните в световен план за втори пореден месец и след като през февруари ценовият индекс удари тригодишно дъно от 117,4 пункта. Въпреки нарастването на цените за втори пореден месец, общият ценови индекс остава с 9,6% под неговото ниво през април 2023 г.
Индексът на цените на месото нарасна през април с 1,6% спрямо предходния месец, тъй като международните цени на птичето, говеждото и овчето месо се повишиха. В същото време световните цени на свинското месо спаднаха незначително, отразявайки слабото вътрешно търсене в Западна Европа и постоянно слабото търсене от страна на водещите вносители като Китай.
Ценовият индекс на зърнените култури пък нарасна през април с 0,3% спрямо март, слагайки край на спада през предходните три месеца. Глобалните експортни цени на пшеницата се стабилизираха през април, тъй като силната конкуренция между основните износители компенсира опасенията относно неблагоприятните условия на реколтата в части от Европейския съюз, Руската федерация и Съединените американски щати. Експортните цени на царевицата обаче се повишиха, повлияни от високото търсене на фона на нарастващите логистични смущения в резултат на щетите по инфраструктурата в Украйна, нанесени от руските въздушни удари, като и заради опасения за добивите в Бразилия преди основната реколта. Индексът на цените на ориза пък се понижи с цели 1,8% през април.
Цените на растителното масло също се повишиха през април с 0,3% спрямо март, достигайки 13-годишен връх, тъй като по-високите котировки за слънчогледово и рапично масло компенсираха слабото поевтиняване на палмовото и соевото масло.
Индексът на FAO за цените на млечните продукти пък се понижи през април с 0,3% спрямо месец по-рано, слагайки край на шест последователни месеца на повишения. Поевтиняването се дължи на слабото търсене на спот внос на обезмаслено мляко на прах и на по-ниските световни цени на сиренето, повлияни от поскъпването на американския долара. В същото време обаче световните цени на маслото се повишиха на фона на стабилно търсене на внос.
Индексът на цените на захарта отбеляза спад с цели 4,4% през април спрямо март и вече е с 14,7% под неговото ценово ниво преди година (април 2023 г.). Намалението е свързано най-вече с подобрените перспективи за глобално снабдяване, по-специално поради по-голямото от очакваното производство в Индия и Тайланд и подобрените климатични условия в Бразилия.
В отделен доклад на агенцията за търсенето и предлагането на зърнени култури, FAO повиши леко прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2023 г. до 2846 метрични тона (от 2841 млн. т предишна оценка), което е с 1,2% повече спрямо предходната година. Възходящата ревизия отразява предимно постъпилата нова информация от Мианмар и Пакистан.
Същевременно, прогнозата за световното използване на зърнени култури беше увеличена до 2829 милиона тона, отразявайки най-вече по-високото от очакваното преди това потребление на царевица и ечемик за фураж. Глобалното потребление на царевица вече се очаква да нарасне с 1,6% през годината, на пшеницата – с 1,9%, а на ориза да отбележи слабо понижение.
FAO прогнозира, че световните запаси от зърнени култури в края на сезон 2024 г. ще достигнат 890 милиона тона, което е увеличение от 2,1% спрямо началото на годината, като съотношението запаси към потребление на зърнени култури в световен план ще достигне 30,9%.
Агенцията за храните на ООН също така коригира прогнозата си за глобалното производство на пшеница през 2024 г., като очаква то да възлезе на 791 милиона тона, което е по-малко от предишните очаквания за 796 млн. тона, но все пак бележи увеличение с 0,5% спрямо 2023 г., въпреки очакванията за по-голям спрямо предишната прогноза спад в засаждането на пшеница в Европейския съюз.
За едрозърнестите култури основният период на прибиране на реколтата започва скоро в страните от южното полукълбо, като последните неблагоприятни метеорологични условия ограничиха перспективите за добива във водещите страни производители и особено Бразилия и Южна Африка, се отбелязва в доклада на FAO.
