Европейският съюз се споразумя да въоръжава Украйна, използвайки приходите от замразени руски активи, извежда в заглавие в „Файненшъл таймс“.
Британското издание отбелязва, че държавите членки на ЕС постигнаха принципно споразумение да използват приблизително 3 млрд. евро от приходите, получени от замразените държавни активи на Русия, за съвместно закупуване на оръжия за Украйна.
Сделката, сключена вчера от 27-те постоянни представители на блока, е насочена само към приходите, реализирани от белгийската клирингова къща „Юроклиър“ (Euroclear), където се съхраняват около 190 млрд. евро от активите на руската централна банка. Западните държави замразиха държавните активи на Русия в чужбина през 2022 г. в отговор на пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна, посочва „Файненшъл таймс“.
Европейската комисия очаква „Юроклиър“ да предава по около 3 млрд. евро на година, които ще бъдат превеждани във фондовете на блока два пъти годишно, като първото плащане се очаква през юли. Мярката ще се прилага за приходите, които „Юроклиър“ започва да трупа от средата на февруари 2024 г.
От тях 90 процента ще бъдат използвани за закупуване на оръжия и военно оборудване за силите на Киев, а останалите 10 процента – за възстановяване. Това разпределение успокоява опасенията на неутралните във военно отношение държави от ЕС – Австрия, Малта, Кипър и Ирландия, които искат част от приходите да се използват за невоенни цели, отбелязва „Файненшъл таймс“.
ЕС, който се опасяваше от правните последици от конфискуването на цялото руско имущество, реши, че може да предостави приходите от замразените руски активи на Украйна, след като заключи, че Москва няма законни права върху тези средства, пише лондонският в. „Гардиън“. Постигането на сделка обаче се усложни от разногласията относно начина на изразходване на парите, таксите за управление на „Юроклиър“ и белгийския данък от 25 процента върху корпоративните печалби, посочва британското издание.
Според дипломатически източници Белгия вече е заявила, че е „готова да разгледа“ доброволен план за прехвърляне на събраните данъци на Украйна от 2025 г. За белгийската отстъпка първо съобщи изданието „Политико“.
Белгия вече предоставя помощ за закупуване на оръжия за Украйна, но други страни от ЕС твърдят, че руският неочакван приход трябва да бъде допълнителен, а не вместо редовната помощ на белгийското правителство за Украйна. Дипломат от ЕС е описал приходите като „неочаквано данъчно облекчение за Белгия“ и е заявил: „Това е малко несправедливо, защото никой друг не разполага с руски пари, за да финансира помощта си за Украйна“.
Приветствайки споразумението, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа в „Туитър“: „Не би могло да има по-силен символ и по-добро приложение на тези пари от това да направят Украйна и цяла Европа по-сигурно място за живеене.“
Сделката на ЕС отваря вратата за по-широка дискусия в Г-7 относно използването на замразените милиардни активи на Русия, но много европейски държави, включително Германия и Франция, са предпазливи към плана на САЩ да се поеме управлението на активите, опасявайки се от нарушаване на международното право, посочва „Гардиън“.
Постигнатото в рамките на ЕС принципно споразумение, което ще трябва да бъде потвърдено на равнище европейски външни министри, е следствие от ожесточени дебати за това как да се използват блокираните след началото на руската инвазия в Украйна активи на руската държава, които възлизат на около 210 млрд. евро в ЕС, пише в. „Фигаро“. През март Европейската комисия предложи план за изземване на приходите, генерирани от тези колосални активи, които според нея биха могли да генерират до около 3 млрд. евро годишно, посочва френското издание.
Редица държави членки на ЕС обаче изразиха безпокойство относно последиците от подобно изземване, опасявайки се от прецедента, който то може да създаде на финансовите пазари, и от правните последици, които би имало. През март Русия заплаши ЕС със съдебни действия „за десетилетия напред“, ако приходите от замразените ѝ активи бъдат използвани в полза на Украйна, което според Москва би било равносилно на „кражба“. Като цяло ЕС и страните от Г-7 са замразили активи на Централната банка на Русия на стойност около 300 млрд. евро, в допълнение към конфискуването на частни активи на лица, свързани с руските власти, като например яхти и имущество на олигарси, отбелязва парижкият всекидневник „Фигаро“.
По-голямата част (над 90 процента) от замразените в ЕС руски активи се намират в Белгия, където се управляват от международната клирингова къща „Юроклиър“. През миналата година тази клирингова къща е успяла да генерира приходи в размер на 4,4 млрд. евро – сума, която белгийската държава облага с корпоративен данък. Според дипломатически източник споразумението между 27-те страни членки на ЕС ще включва изземване на тези приходи от руските активи след облагането им с данъци, но Белгия се е ангажирала да пренасочи към Украйна всички данъчни приходи, генерирани на нейна територия от този извънреден доход, посочва френското издание.
Белгийският министър-председател Александер Де Кро вече е обещал през 2024 г. да предостави на Украйна сумата от 1,7 млрд. евро, съответстваща на очакваните постъпления от тези данъци, посочва „Фигаро“.
Споразумението в рамките на ЕС „трябва да бъде само първата стъпка към целта ни да използваме замразените руски активи: тези 3 милиарда годишно са капка в морето в сравнение с 200 милиарда, които ще помогнат на Украйна да победи“, написа естонският външен министър Маргус Цахкна в социалната мрежа „Екс“. Възможността за конфискуване на руските активи обаче засега е изключена от мнозинството европейски страни, които се притесняват от риска от разклащане на международните пазари и отслабване на еврото, отбелязва френското издание.
От друга страна, в САЩ планът за помощ за Украйна, одобрен от Конгреса в края на април, упълномощава американския президент да конфискува и продава руски активи, така че те да бъдат използвани за финансиране на възстановяването на разкъсваната от война страна, но Вашингтон посочи, че иска да действа в координация с останалите членове на Г-7 в тази област. Световната банка изчислява, че възстановяването на Украйна, която е опустошена от продължилата повече от две години война, ще струва над 486 млрд. долара.
