ЕС се деиндустриализира сам. Същото става и със земеделското производство
Десислава Танева, фейсбук
Цялата европейска земеделска общност, включително в България, се смята за сериозно засегната от всички последствия след приемането на Зелената сделка и от решенията, провокирани от военния конфликт и руската агресия в Украйна.
Това заявих по време на работна среща с европейския комисар по въпросите на селското стопанство Януш Войчиеховски с членове на Комисията по земеделието, храните и горите в 49 НС и Представителството на ЕК в България.
В краткото време изложих четири основни проблема, възникнали в мандата на Комисаря, пред земеделския сектор:
Озеленяването на новата ОСП – нямаше достатъчно анализи оценки на въздействието върху сектора, въз основа на които да се убеди общността, че това е в тяхна и обществена полза. Зелената сделка не беше нито разбрана от фермерите поради недостига на време, нито достатъчно остойностена, за да не повлияе на тяхната конкурентоспособност. Последствията от това са – увеличена себестойност, увеличена административна тежест до невъзможност за прилагането на новите зелени изисквания. Като резултат на тази невъзможност и реакция – спешни дерогации по ДЗЕС за 2024 г.
Въпросът ми към Комисаря в тази връзка беше планира ли ЕК в настоящата ОСП да направи значителни промени в условията и стандартите на ДЗЕС и екосхемите с цел да бъде поносимо и възможно за фермерите? Защото сегашната дерогация с Регламента от 14.05. за ДЗЕС е само за 2024 год. и не удовлетворява стопаните.
Руската агресия в Украйна и продължаващия военен конфликт – решение на ЕК за либерализиране на търговията със селскостопански стоки при действащо споразумение от 2014 г. за присъединяването на Украйна към ЕС, включващо и задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия. Дерогираха се тарифни квоти и мита, години преди това да стане задължително по това Споразумение и преди уеднаквяване на стандартите на производство. Пазарът се срина, неравнопоставени са операторите на него, стана неуправляем и невъзожна за прогнозиране бизнес средата. Най – засегнати страни бяха съседните на Украйна страни, от Източна Европа. Каналите за реализация на продукцията от ЕС и страните от черноморския басейн бяха под напрежение, някои се промениха.
Трябва да започне дебатът за новата ОСП след 2027 год. Украйна ще бъде член на ЕС съгласно действащото Споразумение от 2014 год. и ще влезе с най – огромните ресурси за селскостопанско производство. Няма представени дори визионерски решения как да продължи ОСП в новия ЕС, с какви цели и на какви обществени нужди следва да отговори, следва да отговори, с категорично първи приоритет на ЕС политиката по сигурността, с неравнопоставеността на подпомагането в старите и новите ДЧ. Не са представени на обществен дебат анализи на ресурси, стандарти на производство, варианти и модели на подкрепа с екстраполации за страните членки.
Въпросът ми към Комисаря в тази връзка беше има ли изготвени от администрацията на Комисията анализи, предложения, екстраполации, варианти на нова ОСП след 2027 година и да се представят за дебат. Как да продължи подпомагането и да са изравнени субсидиите между ДЧ, как да се екологизираме всички в еднаква степен, така че да не влияем помежду си на конкурентоспособността.
ЕС се деиндустриализира сам. Същото става и със земеделското производство. От сектора излязоха стопанства. Сами оскъпяваме производството си, а се търгува по действащи от години търговски споразумения. Очевидна е необходимостта от оценка на действащите търговски споразумения и предоговарянето им. ЕС наложи и налага най-високите стандарти на производство на храни, прие и наложи най-амбициозните екологосъобразни земеделски практики, но всичко това повиши разходите на производителите. Тези високи стандарти на производство трябва да намерят отражение в актуализация на търговски споразумения. А да се въздържаме от административна намеса на пазара, от вземане на неоценени по въздействето си решения. Защото няма по-добро решение за потребителя от свободния пазар, равнопоставен, защитавайки всички по агрохранителната верига.
Въпросът ми към Комисаря в тази връзка беше има ли разбиране от службите на ЕК да се изготви оценка на тези фактори, които се натрупаха в последните години и там, където тези оценки на въздействието покажат значителни изменения от пазарната среда да се повдигне въпросът за предоговаряне на съответните търговски споразумения.
Комисар Войчиеховски каза, че реформата в ОСП е в резултат на политически компромис. България е важна страна в ЕС по отношение на селското стопанство и осигуряването на продоволствената сигурност в целия ЕС, особено в тези трудни времена. Трябва да имаме по-голям бюджет за Общата селскостопанска политика, защото при настоящия не е възможно да се работи, когато европейското членско на Украйна стане факт. Но дебата за новата ОСП ще е на следващата Комисия, формирана след евроизборите/. Все още нивата на подпомагане са различни и е крайно време да се предприеме необходимото, така че и стопаните, и пазарите във всички страни-членки да се радват на едни и същи равнопоставени условия. Така че в бъдеще какво предстои е въпрос на новия регламент, както и по отношение на ДЗЕС 6 и ДЗЕС 7. Важно е да се знае, че ще се оказва подкрепа на стопаните и вносът от Украйна няма да намали конкурентоспособността.
