Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да направи пауза в лихвената си политика на днешното заседание след първото понижение на ставките през юни, като подчерта необходимостта да събере повече данни, преди да продължи с курса на парично облекчение, предаде Франс прес.
Франкфуртската институция понижи на юнското си заседание референтната лихва по депозитите от рекордното равнище от 4 на сто до 3,75 на сто.
Това бе първото понижение от 5 години след безпрецедентно увеличение на лихвите в борбата с изключително високата инфлация, развила се след началото на войната в Украйна.
ЕЦБ намали лихвите въпреки нестабилната инфлация и увеличението, отчетено през май в данните за инфлацията и заплатите.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди, че скоростта и продължителността на бъдещите понижения остават „много несигурни“.
„Работата ни не е приключила и трябва да продължим да сме много внимателни“, предупреди тя в началото на юли.
„Нужно е време да съберем достатъчно данни, за да сме сигурни, че инфлацията се доближава до заложената цел от ЕЦБ цел за 2 на сто“, подчерта тя в началото на юли в Синтра, Португалия.
Увеличението на заплатите, регистрирано в еврозоната с цел справяне с инфлацията, „ще ни позволи да спечелим време“, добави тя.
ЕЦБ ще „излезе в лятна ваканция без ново понижение на лихвата“, според Фрици Кьолер-Гайб, старши икономист в германската държавна банка Ка Еф Ве (KfW).
Инфлацията в еврозоната се понижи до 2,5 на сто през юни на годишна основа след темпа от 2,6 на сто през май.
Така наречената базова инфлация, коригирана спрямо променливите цени на енергията и хранителните стоки и следена внимателно от финансовите пазари и ЕЦБ, е останала стабилна на месечна основа на равнище 2,9 на сто.
Цените на услугите, при които компонентът заплати е с голямо значение, продължават да нарастват значително (4,1 на сто на годишна основа) и допринасят в най-голяма степен за инфлацията.
„Следващото намаление на лихвите ще е през септември“, прогнозира Карстен Бжески от Ай Ен Джи (ING), но по думите му „това не означава непременно серия от последователни намаления“.
Предварителното условие за намаление на лихвите през септември е „признаците за забавяне на растежа на заплатите да се увеличат“, коментира Кьолер-Гайб.
Високопоставени лица в ЕЦБ обаче не смятат, че това ще стане в течение на годината.
Освен това способността на ЕЦБ да понижава лихвите „ще зависи и от посоката на бюджетната политика на европейските правителства“, уверява старшият икономист в Ка Еф Ве.
В това отношение вниманието ще бъде насочено към Франция след парламентарните избори, които накараха финансовите пазари да се опасяват от трайна политическа безизходица поради липсата на очевидно мнозинство в Камарата на депутатите и идването на власт на правителство, което няма да се справи с дефицитите.
Тази несигурна ситуация вероятно ще доведе до напрежение във връзка с лихвите по френските дългови книжа, което ще накара ЕЦБ да се намеси.
На пазара на облигации все още цари спокойствие: лихвеният процент по 10-годишните френски облигации от 3,15 на сто се доближи в петък до нивото си отпреди месец, преди разпускането на Националното събрание (долната камара на френския праламент – бел. ред.).
Кристин Лагард се очаква да потвърди на днешното заседание, че ЕЦБ е внимателна към всичко, „което се случва на пазарите“, а страните членки от еврозоната са се споразумели за бюджетна рамка, която трябва да спазват, според икономистите на „Дойче банк“ (Deutsche Bank).
Малко след парламентарните избори управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало призова да се „признаят изискванията на реалността“ и да се избегнат „прекомерните разходи за заплати“ за компаниите.
