Конституционният съд (КС) отмени съдебната реформа, въведена с Шестата поправка на Основния закон, но запази новия модел на служебното правителство. Оцеля механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници.
В съдебната система се връща положението отпреди промените. Възстановени са правомощията на главния прокурор и седемгодишния му мандат. Отново Висшият съдебен съвет ще избира т.нар. трима големи в съдебната система.
Пробив е, че остава възможността да се обжалват прокурорските откази от разследването, както и записът, че съдебната система е независима и нейн основен носител е съдът.
Според мнозинството съдии част от промените са от компетентността на Велико Народно събрание, а други са отменени, защото са свързани с тях.
Това решение праща в архива новия проект на Закон за съдебната власт, защото той следваше отменените конституционни разпоредби и казва ясно, че правомощията на главния прокурор и конструкцията на т.нар. правителство на съдебната власт могат да бъдат пипани само от свикващото се по сложна процедура и по ограничен повод Велико Народно събрание.
Мнозинството цитира волята на конституционния законодател, че на главния прокурор са дадени определени правомощия, за да може да „допринася за реализирането на контрола, упражняван от него в подчинената му структура на съдебната власт чрез т.нар. надзор за законност и методическо ръководство“.
Създателите на Конституцията от 1991 г. са предвидили, че принципите за изграждане на прокуратурата трябва да са „единство, йерархическа зависимост и несменяемост на прокурора“, пишат в мотивите си конституционните съдии, цитирайки стенограма от обсъжданията преди повече от 30 години.
За противоконституционен е обявен дори и текстът, според който „Науката, образованието и културата са национални ценности“.
Що се отнася до новостите – служебен кабинет по нов модел, действащо Народно събрание дори и по време на избори, както и възможност лица с двойно гражданство да се кандидатират за депутати и министри, са оцелели, защото конституционните съдии са се разделили на две. Шестима са гласували, че текстовете са противоконституционни – докладчиците по делото Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова и Соня Янкулова, Таня Райковска и назначените от президента Радев – Атанас Семов и Янаки Стоилов. Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов и избраните от подкрепилите Шестата поправка депутати от 49-ото Народно събрание – Борислав Белазелков и Десислава Атанасова, са гласували, че промени не са противоконституционни.
Предвид прогнозите за скорошни предсрочни избори от днешното решение следва, че служебен премиер ще бъдат избран от ограничен списък публични позиции – председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или зам.-председател на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник – формула, наречена от държавния глава – избор по домова книга.
Депутатите от настоящия парламент остават такива до клетвата на новите, а новите могат да са и с двойно гражданство.
С гласуването си днес, заставайки зад конституционносъобразността на целия пакет промени, Десислава Атанасова е потвърдила вота си като депутат от края на миналата година.
Решението на Конституционния съд, което със сигурност ще има сериозни политически последици, идва два дни след като Европейската комисия оцени като положителни отменените днес текстове в главата „съдебна власт“.
