Приходите на 100-те най-големи световни компании за производство на оръжия и военни услуги възлизат на 632 милиарда долара през 2023 г., което е увеличение от 4,2% спрямо предходната година, според нови данни, публикувани от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).
Най-големите увеличения бяха свързани с продължаващи конфликти, включително 40% увеличение на приходите за руски компании, участващи в доставките на Москва за войната срещу Украйна и рекордни продажби за израелски фирми, произвеждащи оръжия, използвани в бруталната война на тази нация срещу Газа, пише Responsible Statecraft. Приходите на водещите турски компании за производство на оръжия също се повишиха рязко – с 24% – благодарение на увеличените вътрешни разходи за отбрана плюс износа, свързан с войната в Украйна.
Съединените щати остават доминиращата нация в света, произвеждаща оръжия, с приходи от 318 милиарда долара, които текат към американските фирми в топ 100 в света за 2023 г., повече от половината от глобалните общи. И петте най-печеливши в световен мащаб бяха базирани в Съединените щати – Lockheed Martin, Raytheon (сега RTX), Northrop Grumman, Boeing и General Dynamics.
Китай се класира на второ място след Съединените щати по приходи от оръжейната промишленост, като девет фирми представляват 16% от приходите, получени от компании в топ 100 в света. Две от най-бързо развиващите се страни по отношение на ръста на приходите за водещите компании също бяха в Азия, Южна Корея (+39%) и Япония (+35%). Увеличението на Южна Корея беше обвързано с големи експортни сделки с Полша и Австралия, докато Япония беше движена от най-голямото военно натрупване от Втората световна война насам.
Анализът на SIPRI възприема подхода „само с фактите“, като проследява числата на продажбите и ги свързва с увеличенията на вътрешните и експортните разходи, свързани с конкретни събития. Той не разглежда ужасните хуманитарни обстоятелства, които са в основата на нарастващите приходи на водещите оръжейни компании, най-вече безсъвестните атаки на Израел срещу Газа, които са убили над 40 000 души пряко и много други по косвени причини, включително над 62 000, които са умрели от глад. Компаниите и страните , подхранващи това масово клане – включително американските фирми, които са доставили значителен дял от бомбите, ракетите и самолетите, използвани в Газа – трябва да бъдат държани отговорни за действията си, дори когато спират доставките на оръжия и услуги, които израелското правителство използва за извършване на продължаващи военни престъпления.
Друго голямо въздействие от скока на приходите за водещите производители на оръжия е отклоняването на финансиране и талант от справяне със спешни глобални проблеми, от изменението на климата до бедността и огнища на болести. И колкото повече компании и държави стават зависими от печалбите от войната, толкова по-трудно ще бъде пренасочването на финансиране към други спешни приоритети. Продължаващата милитаризация на глобалната икономика има двойна цена — загубени животи в конфликти и опустошителни проблеми, останали нерешени. Ситуацията трябва да се третира като много повече от мрачен парад от статистика за това кой печели от свят във война. Трябва да се третира като спешен призив за действие за промяна на глобалните приоритети.
Автор: Уилям Хартунг
Уилям Д. Хартунг е старши научен сътрудник в Института Куинси за отговорно държавно управление. Работата му се фокусира върху оръжейната индустрия и военния бюджет на САЩ.
