На 6 декември Българската православна църква отбелязва празника на Свети Никола (Hикулден).
Никулден е един от важните православни празници. Посветен е на Свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Николай Мирликийски е роден през втората половина на III век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патара в Ликия, приел племенника си в храма и оттук нататък той щял да му служи до края на дните си.
За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите.
Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.
Според друга светията запушилдупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
В образа на свети Николай се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Умира през 342 г. в град Мира, Ликия, в югозападна Мала Азия. За разлика от повечето свои събратя светци, Николай починал в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато починали родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.
Св. Никола е погребан в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.
През 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия, където се пазят и до днес. Това е причината да се счита за покровител на крадците. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви. Такава частица се пази и почита и в храма „Св. Николай“ в София и Созопол.
В българската православна традиция светецът Николай, чието име означава „Побеждаващ“, се почита и като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони. На този ден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е пълнен шаран).
В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай – Найден, Никол, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ница, Ния и други. На празника, за да уважат именика в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
Свети Никола е първообраз на белобрадия старец, който раздава подаръци, известния у нас като Дядо Коледа, а по света като Санта Клаус (САЩ), Дядо Мраз (Русия) и др.
През 1626 г. холандски калвинисти, които се преселили в Америка, пренесли в Новия свят почитта към Свети Никола. Eмигрантитe постепенно започнали да произнасят Sint Nicolaas като Sinterklaas, което в разговорния английски придобило звучене като Santa Claus (Санта Клаус).
През декември 1773 г. и през следващата 1774 г. нюйоркски вестник поместил дописка за холандски семейства, които чествали годишнината от смъртта на Санта Клаус. Тези вестникарски материали спомогнали за популяризирането на светеца в Америка.
През 1804 г. Джон Пинтард, член на Нюйорското историческо общество, на годишната среща на Обществото започнал да разпространява дървени фигурки на Санта Клаус, представен на фона на пълни с играчки чорапи и плодове върху камина.
През 1823 г. в Америка се появило стихчето „Нощта преди Коледа” от Климент Кларк Мур, което станало много популярно. То описвало Санта Клаус като жизнерадостно старче, което влиза в къщите на хората през комина.
Така постепенно Санта Клаус се разграничил от образа на Свети Никола.
Какво не бива да се прави на Никулден, защото носи лош късмет?
– Корабите и лодките не трябва да излизат в морето, освен за извършване на ритуала за помена. Ако са на път в далечни морета, спират там, където ги свари празникът и пускат котва. По този начин моряци и рибари отдават почит към своя покровител Свети Николай.
– Рибарите, моряците и техните семейства не работят на този ден
– На Никулден морето се затваря и приключва есенно-зимният риболовен период. След този ден традицията забранява ловенето на риба до пролетта. Така рибарите не само се запазват от зимните стихии, но и оставят морето да възстанови своето рибно богатство през пролетта.* Не се яде месо. Тъй като Никулден е по време на Коледните пости, на трапезата, освен рибата, трябва да има само постни ястия – постни сърми и чушки с ориз, боб, жито, варена царевица.
– На трапезата не бива да се слага „гола“ риба, тъй като се смята, че това е на бедност и беди. Колкото повече люспи има рибата, толкова повече богатство и късмет ще донесе на дома и семейството.
– Никулденската трапеза не се раздига през целия ден, защото хората вярвали, че в дома се връщат близките им от другия свят, за да се гостят.
– Докато се почиства рибата, люспите не трябва да падат на земята. Ако падне някоя люспа, никой не бива да а настъпва, защото ще го застигне лоша болест.
– Костите от шарана не се изхвърлят, а се изгарят, пускат се в реката или се закопават в земята за плодородие и семейно щастие.
