Министерството на финансите се отказва от данъка върху свръхпечалбите на банките, каза вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се обсъжда бюджетът за догодина.
„Миналата седмица имаше среща с представители на банките, на която те съобщиха, че всички банки ще плащат и т. нар. „глобален данък“ от 15 процента. Получихме информация, че те ще платят 1,123 млрд. лева през 2025 година, което е значителен ръст върху техните данъци от тази година. Поради тази причина, тъй като МФ не разполагаше с тази информация, се отказахме от данъка върху свръхпечалбите, защото той ще е повече от два пъти по-висок от този, платен през 2024 година“, обясни тя.
Петкова съобщи още, че данъчно-осигурителните мерки ще вдигнат приходите с 8,7 млрд. лева.
Най-голям ефект при приходите идва от данъчните амнистии, за което е нотифицирана Европейската комисия, каза Петкова. Тази мярка е еднократна, но тя ще осигури както приходи в бюджета, така и ще подпомогне бизнеса, защото са натрупани задължения след ковид пандемията, каза министър Петкова. За да бъдат реализирани тези мерки, те трябва да бъдат съпътствани с кредитни инструменти през Българската банка за развитие и другите банки, посочи тя.
Акцизът на тютюна, на алкохола и на бирата също ще бъде вдигнат, каза Петкова. В ЕС се предвижда значително увеличаване на минималния акциз за тютюна и затова предлагаме акцизен календар до 2029 година. Увеличението тази година на тютюневите изделия е 30 стотинки.
„Цифрите за увеличение на акциза на бирата не ги хваща десетичната запетая“, каза Петкова. В момента акцизната ставка е 0,015 лева за литър бира. С увеличение от 1 март 2025 година се повишава с 0,003 лева, а от 1 септември 2025 година – с 0,002 лева.
За един литъра алкохол (40 процента) акцизът се вдига с 13 стотинки на литър, плюс 2 стотинки увеличение на ДДС върху акциза, което прави 15 стотинки на литър. Това което се пише, че цената на ракията ще се увеличи с два или с три лева, ще е спекулативно увеличение, каза Петкова.
Предлагат се и три мерки, свързани с ДДС. Първата е за прага за регистрация на фирмите. Според нас той трябва да остане 100 000 лева, за да не се създава нелоялна конкуренция, каза Петкова.
Другите мерки са за вдигане на намалените сега ставки на ДДС от 9 на 20 на сто за ресторантьорите и фитнесите, и отпадане на нулевата ставка за хляба. Те бяха въведени като временни мерки заради ковид пандемията.
Считаме, че ставката от 9 процента не се отрази на цените, а те постепенно и значително се увеличиха, каза Петкова.
Зърнените култури сега са с обратно начисляване на ДДС, за да се предотвратят измамите с тази стока. Комбинацията с обратно начисляване на ДДС на зърнените култури, с нулева ставка на хляба, означава нулева ставка на ДДС върху зърнените култури и подобна мярка като комбинация е абсолютно неправилна, каза Петкова. Наясно сме, че ще се говори, че върнатият акциз ще вдигне цената на хляба, но тя не падна и когато ДДС стана нула лева, каза Людмила Петкова.
По думите й има голям резерв от административни мерки за намаляване на дела на сивата икономика.
По отношение на данъка върху подземните богатства останах с впечатление, че няма проблеми, но това не означава, че разговорите не могат да продължат и мерките да не пречат на бизнеса и да не създават социално напрежение, каза финансовият министър. Преди заседанието на НСТС пред сградата на Министерския съвет имаше протест на синдикални организации на миньорите. Те настояват да не се увеличават данъците на компаниите в бранша.
По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) сега сме до второ плащания и остават още 7 плащания, те са общо 9, а ПВУ приключва през август 2026 година. Нормално е приходите да са вложени в бюджета. В проектобюджета има заложени приходи от ПВУ и от европейските плащания, каза Петкова.
В разходите вдигаме минималната работна заплата, актуализираме пенсиите, запазваме майчинските, предлага се увеличение на разходите за персонал до 10 процента и на издръжката на МО и на МВР, както и по Закона за висшето образование.
Капиталовите разходи през 2025 година бележат ръст с 4,3 млрд. лева. От тях 1,2 млрд. лева са ръст по европейските фондове и програми, и 3 млрд. ръст от държавния бюджет, каза финансовият министър.
