Приемането на еврото е задължение на българската държава по силата на правото на ЕС, когато покрие всички критерии за членство.
До момента на присъединяване към еврозоната България участва в Икономическия и паричен съюз на ЕС като държава членка с дерогация.
Тове се казва в Националния план за въвеждането на ЕВРОТО в България, публикуван на сайта на БНБ.
Националният план за въвеждане на еврото в България е документът, въз основа на който се реализира оперативната работа за замяна на лева с еврото. Планът е разработен от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната. При изготвянето на Плана са следвани добрите практики на държавите-членки на еврозоната.
За да бъде успешен, процесът по въвеждането на еврото следва да протече гладко и с възможно най-малко смущения в ежедневието на гражданите и бизнеса.
За тази цел в процеса на подготовка на страната ни за членство в еврозоната публичните органи ще се ръководят и ще спазват стриктно следните принципи: Ефективност, Отговорност, Прозрачност , Превалутиране от левове в евро, Защита на потребителите, Недопускане на вреди за физическите и юридическите лица, Сигурност на потребителя, Минимизиране на публичните разходи по приемането на еврото, Специално внимание към най-уязвимите лица,
Продължаване на действието на съществуващите договори и автоматичното преобразуване на кредити, депозити и средства по сметки, заеми, финансови инструменти и ценни книжа – въвеждането на еврото няма да изменя или отменя действието на съществуващите договори.
Всички договори, включително за кредити, депозити, както и финансови инструменти в левове или с препратки към българския лев ще продължат действието си след присъединяването на Република България към еврозоната. Стойността на лева ще бъде равнозначна на стойността в евро, преобразувана чрез прилагане на неотменимо фиксирания обменен курс от 1.95583 лева за 1 евро.
От датата на въвеждане на еврото в България всички сметки в банките ще бъдат превалутирани автоматично и безплатно по официалния валутен курс на лева спрямо еврото. От същия ден титулярите на сметки ще могат да теглят от тях само евро, в евро ще се изплащат и всички заплати, обезщетения, помощи, пенсии.
Преходният период, в който търговците ще трябва да показват цените и в левове, и в евро, ще е около година и половина – малко преди и 12 месеца след преминаването към единната валута.
Как ще стане превалутирането от левове в евро
От датата на влизане на страната в еврозоната всички банки и други доставчици на платежни услуги еднократно превалутират всички левови салда по сметки на своите клиенти в евро без такси и комисиони.
Това ще стане при курс 1.95583 лева за едно евро. В изготвения м.г. проектозакон няма посочено число, но се уточнява, че „официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото“.
В мотивите се посочва: „Курсът, който ще се използва при превалутирането, се поддържа вече четвърт век благодарение на установения през 1997 г. паричен съвет, когато курсът на лева бе фиксиран към германската марка, а при въвеждането на еврото в Германия бе преизчислен по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Няма никакви основания за промяна на този курс и в бъдеще.“
Превалутирането от левове в евро ще се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри, с всичките пет знака след десетичната запетая.
Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.Получената сума ще се закръглява до втория знак след десетичната запетая. Когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен, а когато третият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Тоест при превалутиране на 1000 лв. сумата в евро ще е 511.29.
Правилото ще важи при превалутирането на стоки и услуги, открити сметки в кредитни институциии други доставчици на платежни услуги, дългови ценни книжа, безналични финансови инструменти, държавни ценни книжа, държавни заеми и държавногарантирани заеми, публични задължения, ценни книжа на приносител.
Предвидено е едно изключение – то е при превалутиране и изплащане на заплати, обезщетения, парични и социални помощи, както и пенсии, се предвижда използването на различно от математическо правило за закръгляване след превалутиране, а именно: „сумите се закръгляват до най-близкия евроцент, като ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица“. Тоест, ако 1000 лева в банковата сметка стават 511.29 евро, то 1000 лв. заплата или пенсия, изплащана от НОИ, ще станат 511.30 евро.
Поне една година – цени и в евро, и в левове
Предвиденият преходен период, в който за разплащане ще могат да се ползват и левове, и евро, е кратък – един месец. По време на този период търговците ще са задължени да връщат ресто в евро, освен ако нямат достатъчна моментна наличност. След изтичането на този период левът ще престане да бъде законно платежно средство.
Законопроектът предвижда период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове. Той ще започне един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България, т.е. около година и половина. Двете цени трябва да се изписват ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Те трябва да са поставени заедно. За този период търговците ще са задължени да издават касови бележки и фактури с двете цени.
Изискването за двойно обозначаване на цените ще се прилага от банки, пенсионни дружества, застрахователи, финансови посредници за тарифите за таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги. Информацията се оповестява в офисите и на интернет страниците на съответните институции.
В периода на двойно обозначаване те трябва да предоставят информация в евро и в левове за: началното и крайното салдо по платежни сметки в извлеченията по всички открити до датата на въвеждане на еврото левови сметки. Това ще важи и при предоставяне на информация за остатъчната наличност по сметка при теглене на пари в брой от банкомат. Банките ще са длъжни да показват в левове и евро информацията за остатъка по теглени кредити, за извършените плащания по главница, лихва и други, свързани с кредити, отпуснати в левове, при поискване от клиента, както и за начислените лихви по депозитни сметки в левове, открити до датата на въвеждане на еврото.
В период от една година от датата на въвеждане на еврото всеки ще има право да получи информация за паричните стойности в левове на негови имуществени права и задължения към датата на превалутиране. Тази информация ще трябва да се предостави безплатно.
Как ще става обменът на левови с еврови банкноти
До датата на въвеждане на еврото БНБ ще трябва да предостави достатъчно еврови банкноти и монети на търговските банки, които пък ще имат грижата да предоставят „стартови комплекти“ на търговците и на пощите.Такива ще могат да си купи всеки по официалния курс на лева спрямо еврото.
Всички банкомати също ще трябва да са заредени само с евро и от деня на присъединяване към еврозоната при теглене в брой да предоставят еврови банкноти.
В проекта на закон е разписано, че от деня на въвеждане на еврото БНБ обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.
Шест месеца след въвеждането на еврото банкноти и монети ще могат да се обменят безплатно в банките до 30 000 лв. без предварителна заявка. Това задължение ще имат и „Български пощи“, но до 1000 лв. на ден за едно лице. За суми от хиляда до 10 000 лв. на ден ще се изисква предварително подадена предварителна заявка от 3 до 5 работни само в предварително обявени пощенски клонове в страната.
След първите шест месеца банките и пощите ще могат да въведат такси за тази услуга, но ще продължават да са длъжни да обменят левове и стотинки още шест месеца.
Нормативните актове, в които се съдържа позоваване на лева (например размер на такси, глоби и т.н.), няма да трябва да се променят ударно като суми, а в Закона за еврото ще бъде предвидено те автоматично да се превалутират.
Ще се променят ли лихвите по кредити и депозити
Предвидено е към датата на въвеждане на еврото размерът на лихвения процент по банковите влогове да не може да е по-нисък от размера на лихвения процент, валиден преди тази дата, т.е. ако сте имали 1000 лв. в банка на влог с 1% лихва, те ще станат 511.29 евро при 1% лихва.
Същото ще важи и за кредитите – новият лихвен процент по договори за кредит с променлив лихвен процент не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото. Банките обаче ще трябва да променят референтните лихвени проценти, които ползват като база по левовите заеми, тъй като те обичайно са базирани на индекси и показатели, които просто ще изчезнат (например статистиката на БНБ по левови депозити). Най-вероятно повечето от тях просто ще приложат базата, която ползват при евровите кредити, но не е изключено да има и други подходи. При договор за кредит с фиксиран лихвен процент той трябва да остане такъв, какъвто е бил договорен преди датата на въвеждане на еврото.
Какво трябва да знае бизнесът
От датата на приемане на еврото Агенцията по вписванията ще превалутира служебно размера на вписания капитал на всички дружества. Вписаната номинална стойност на акциите в АД и КД с акции автоматично се заменя със стойностите в евро и евроцентове. След това обаче търговските дружества ще са задължени да актуализират информацията в устава/дружествения договор за стойностите на капитал, акции и дружествени дялове в евро. Това те трябва да направят едновременно с подаване на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър, но не по-късно от 12 месеца след въвеждане на еврото в страната.
Същевременно дружеството има задължение да актуализира вътрешните си документи, като отрази превалутирания размер на капитала в срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото. Стойността на всеки отделен фирмен наличен актив или пасив се преизчислява от левове в евро, с изключение на позициите на възнагражденията за положен труд. Курсовите разлики, възникнали в резултат от преизчисляването, се отчитат като текущи счетоводни приходи и разходи и се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Всички възникнали разлики от преизчисляването на капитала се отчитат в собствения капитал. От датата на въвеждане на еврото текущото счетоводно документиране и отчитане се извършва в евро и годишните финансови отчети се съставят в хиляди евро, като данните за предходния отчетен период също трябва да се преизчислят в евро с цел съпоставимост.
В срок до три месеца от влизането в сила на този закон министърът на финансите ще трябва да промени Наредба № 18 (за фискалните устройства), като в нея посочва условията и начина за регистрирането и отчитането на продажбите и/или сторно операциите на стоки и услуги чрез издаване на фискален бон или друг документ. В нея трябва да са описани и условията и начинът на обявяване на крайната сума в издаваните касови бележки в периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите. С наредбата ще се определят и сроковете, в които фирмите, производителите/вносителите на касови апарати и производители/разпространители на софтуер за управление на продажбите трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията.
Колко ще струва
Разходите, свързани с приемането на еврото в частния сектор, няма да се компенсират с публични средства. Т.е. всяка компания ще трябва да се погрижи да отговаря на изисквания на закона за своя сметка.
Към проектозакона има и оценка на въздействието за разходите по смяна на валутата. За банките те са изчислени на общо 492 млн. лв. От тях 147 млн. лв. са за адаптиране на информационни и счетоводни системи. А 182 млн. лв. – разходи на БНБ.
За да може и пощите да се включат в този процес, ще са нужни още 30 млн. лв.
Инвестициите, нужни за промяна на системите на инвестиционните посредници, се изчисляват на между 25 хил. и 30 хил. евро за инвестиционен посредник, за застрахователите – на от 15 хил. лв. до 3.35 млн. лв. в зависимост от размера на дружеството и спецификата на дейността му, а общата за тези 17 дружества сума възлиза на 15.5 млн. лв. За пенсионните дружества сметката ще е общо над 2 млн. лв.
Според събраните от Министерството на икономиката и иновациите данни 37% от анкетираните фирми очакват разходи по предложения период на двойно обозначаване на цените между 500 и 2500 лв. За 9% от анкетирането разходите, свързани с двойното обозначаване, са между 2500 и 10 хил. лв. и за 11% те превишават 10 хил. лв. Предприятията очакват и непренебрежими разходи, свързани с адаптиране на фискалните устройства за периода на двойно обозначение на цените – според 28% те ще са по-малко, а според 24% ще са повече от 2500 лв.
Тъй като от превалутирането се очаква някои пенсионери да спечелят по една стотинка, това ще струва на бюджета още 304 хил. лв.
По данни на БНБ, актуални към 30.04.2023 г., общият брой банкноти в обращение е 564.7 милиона, като сборът от техните номинални стойности се равнява на 26.2 млрд. лв. Броят на разменните монети в обращение е над три милиарда, като сборът от техните номинални стойности се равнява на 561 млн. лв.
