България покрива напълно ценовия критерий за приемане в еврозоната, като влиза в изискването точно с процента, който е установен.
Това стана ясно от публикуваните току-що от Евростат данни за средногодишната инфлация за последните 12 месеца, които са окончателни и официални.
Към януари 2025 г. България отчита средногодишна инфлация по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) от 2.6%.
В същото време максимумът, допустим според маастрихтските критерии, се изчислява на 2.53%, ако се смята на база на таблицата на Евростат,публикувана в понеделник, която е с точност до първия знак след десетичната запетая. Според експерти, ако вземат данните със стотните, закръгляването може и да е в полза на България.
Крайната дума е на Европейската централна банка и на Европейската комисия, които ще направят две паралелни оценки, които са доста по-комплексни от математическо сравняване на стойности, като понякога дори двете евроинституции имат разминавания в изчисленията.
Знаците след десетичната запетая в януарските данни обаче няма да са решаващият фактор за оценката на България за изпълнението на критериите. Със сигурност извънредните конвергентни доклади, които финансовият министър Теменужка Петкова заяви, че ще поиска до 28 февруари, ще включват по-задълбочен преглед на инфлационните тенденции у нас и със сигурност ще включва данните и от следващите 2-3 месеца.
Още по-важна ще бъде оценката на стабилността на публичните финанси и по-точно – изпълнението на критерия за бюджетен дефицит. За това ще са от значение данните за изпълнението на бюджета за 2024 г. на начислена основа, които още не са публикувани, както и рамката на Бюджет 2025, който още не е внесен в Народното събрание.
Инфлация от 2,5 на сто в еврозоната през януари отчете днес Евростат, след като през декември 2024 г. тя бе на ниво от 2,4 на сто. Това означава, че показателят се е повишил с 0,1 процентен пункт.
Година по-рано беше 2,8 процента, съобщава БТА.
През януари 2025 г. най-високият принос за годишната инфлация във валутния съюз идва от услугите (1,77 процентни пункта – п.п.), следвани от храни, алкохол и тютюн (0,45 п.п.), енергия (0,18 п.п.) и неенергийни промишлени стоки (0,12 п.п.).
Годишната инфлация в целия Европейски съюз през януари спрямо същия месец на 2024 г. е 2,8 на сто след 2,7 на сто през декември 2024 г.
Година по-рано процентът беше 3,1 на сто.
Най-висока инфлация през януари спрямо първия месец на миналата година е отчетена в Унгария (5,7 на сто), Румъния (5,3 на сто) и Хърватия (5,0 на сто)
Най-нисък годишен темп се наблюдава в Дания (1,4 на сто), Ирландия (1,7 на сто) и Италия (1,7 на сто).
България, чиято годишна инфлация, измерена по хармонизираната методология на Евростат през януари, е 3,8 на сто, е на осмо място по темп.
На месечна база през януари, спрямо декември 2024 г,. в еврозоната се отчита понижение на цените с 0,3 на сто, а в ЕС месечната инфлация е без изменение.
Страните с най-висока месечна инфлация са България, Словакия (и двете с 1,8 на сто) и Литва (1,6 на сто).
Средногодишната стойност на повишението на потребителските цени през януари в страните в еврозоната с най-ниско ниво на хармонизирания индекс на потребителските цени е 1,03 на сто, което се получава от индексите на Литва (1,0 на сто), Финландия (1,0 на сто) и Италия (1,1 на сто). С това референтната стойност за конвергенция към еврозоната достига 2,53 на сто (посочената средногодишна стойност плюс 1,5 процентни пункта). През януари средногодишната стойност на индекса на хармонизираните цени у нас беше 2,6 на сто.
