МВФ твърди, че възстановяването на Европа е крехко и предупреждава, че нарастващите разходи, слабата производителност и застаряването на населението могат да доведат до увеличаване на дълга до опасни нива. Въпреки силния растеж Гърция продължава да е обременена от висок дълг и зависимост от фондовете на ЕС, пише To Vima.
Според Международния валутен фонд (МВФ) икономическото възстановяване на Европа се оказва много по-крехко, отколкото повечето правителства са склонни да признаят. В строго предупреждение от Брюксел Алфред Каммер, директор на европейския отдел на МВФ, предупреди, че „от Европа се иска да плаща за неща, които вече не може да си позволи“.
С тази единствена фраза Камер улови дилемата, пред която е изправен континентът, попаднал в капана на бавния растеж и постоянно нарастващото фискално бреме.
Последните прогнози на МВФ предвиждат, че растежът в еврозоната ще достигне 1,2 % през 2025 г. – малко над предишните прогнози, но все още твърде слаб, за да поддържа здрави публични финанси. През 2026 г. се очаква растежът да се понижи още повече до 1,1 %, като Фондът определя средносрочните перспективи на Европа като „траектория на нисък растеж“.
Безработицата остава упорито близо до 6,5 %,
а производителността на един работник се повишава незначително – ясни признаци за икономика, която губи инерция.
Данните рисуват тревожна картина: разходите за отбрана, енергия и здравеопазване нарастват бързо, а застаряващото население натоварва пенсионните системи на целия континент.
За европейските правителства дилемата е неизбежна. Или да повишат данъците, или да намалят разходите, или да удължат фискалната корекция за по-дълъг период. МВФ предлага „целенасочена комбинация от политики“, като набляга на съкращаването на енергийните субсидии, по-силното участие на пазара на труда и завършването на единния капиталов пазар.
И все пак предизвикателството пред Европа не е само фискално – то е структурно. Трайно ниската производителност и слабите нива на инвестициите заплашват да вкарат континента в десетилетие на растеж под 2 %. Това би довело до изоставане на Европа от САЩ и Азия в ключови сектори като иновациите, технологиите и модерното производство – двигателите на новата световна икономика.
По данни на МВФ европейските компании инвестират с 30 % по-малко в цифрови технологии от американските си колеги, а ръстът на производителността е почти два пъти по-малък. В същото време силната зависимост на региона от вноса на енергия прави икономиките му изложени на геополитически сътресения – от войни до глобални прекъсвания на доставките.
