Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев разкри част от допълнителните възнаграждения за милиони левове, получени през 2024 г. от ръководния елит на държавната администрация.
„Милиони левове за бонуси в държавната администрация. През 2024 г. ръководният елит в администрацията си осигурява рекордни допълнителни възнаграждения. Докато българските граждани се борят с инфлация, несигурност и липса на услуги, държавните началници получават десетки милиони левове под формата на бонуси – често без ясни критерии, без контрол и без отчетност,“ заявява Мирчев.
Според него „виждаме хаотична система без единен принцип, с крещящи разлики и непропорционално високи бонуси на върха.Тези числа досега не са били публични в толкова ясен, пълен, структуриран и недвусмислен вид. Вместо да върви към по-ефективна, прозрачна и отговорна структура, администрацията продължава да се раздува, а разходите ѝ нарастват без спирачки. „Да, България“ от години настоява за реформи, но властта предпочита да запазва комфорта на висшите чиновници – за сметка на всички останали“, каза Мирчев.
Той публикува и конкретни примери за получени за 2024 г. бонуси:
1. Председател на Сметната палата – 113 257 лв.
2. Председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – 56 000 лв.
3. Членове на Комисията за енергийно и водно регулиране – 50 991 лв. (общо близо 900 000 лв.)
4. Член на Комисията за финансов надзор – 40 534 лв.
5. Изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции – 37 400 лв.
6. Главен секретар на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – 32 520 лв.
7. Изпълнителен директор на Националната служба за съвети в земеделието – 31 392 лв.
8. Изпълнителен директор при Агенция по вписванията – 31 043.10 лв.
9. Главен секретар на Националната служба за съвети в земеделието – 30 543 лв.
10. Главен директор на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – 27 000 лв.
11. Председател при Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти – 24 100 лв.
12. Изпълнителен директор при Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – 22 875 лв.
13. Ръководна длъжност при Изпълнителна агенция по лекарствата – 22 859 лв.
14. Директор на РЗИ – Пазарджик – 21 456 лв.
15. Директор РЗИ – Силистра – 20 132 лв.
16. Директор РЗИ – Търговище – 20 132 лв.
„Скромна“ сума са получили в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – 885 633 лв. за по-високопоставените служители, като 254 957 лв. общо, или средно по 50 991 лв. на човек, са взели за миналата година петимата: председател и 4-ма членове на КЕВР.
В Комисия за регулиране на съобщенията са оценили заслугите си на 821 670 лв. Сумата е разпределена за 37 служители (средно по 22 207 лв. на човек).
Комисията за финансов надзор пък си има председател, трима заместници и един член, като „на калпак“ са получили по 40 534 лв. средно за 2024 г.
В Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори могат да се похвалят: председател (56 000 лв.), главен секретар (32 520 лв.).
Заплатите и бонусите на директора на Национална агенция за приходите Румен Спецов са все така строго пазена държавна тайна, но пък поне сега е ясно, че директорите на дирекции в агенцията са получили по 11 573 лв. за м.г. над основните си възнаграждения.
В Агенцията за обществените поръчки са си разпределили 268 287 за всички ръководни длъжности (но не е ясно колко); в Българска агенция за инвестиции председателят е взел 37 400 лв., а този на Агенцията по вписванията – 31 042 лв. и т.н, и т.н.
През пролетта ПП-ДБ внесе промени в Закона за държавния служител, с които предложи таван на допълнителното материално стимулиране, централизирани конкурси за държавната администрация, както и план за съкращаване на държавната администрация с общо 15% през следващите три години. До момента няма никакво движение по закона.
Наскоро коалицията поиска също таван на бонусите в регулаторите, държавните фирми и Висшия съдебен съвет.
Бонусите традиционно се раздават благодарение на незаети щатни бройки, чиито възнаграждения остават във фонд „Работна заплата“.
По данни на Министерството на финансите,около 12 000 щатни позиции са незаети, от които между 5000 и 6000 – трайно, тоест повече от шест месеца.
Честа практика е администрациите да „усвояват“ неизразходваните средства в края на годината, за да не бъдат орязани бюджетите им за следващата – чрез семинари, тържества, командировки или представителни разходи.
Някои държавни служители получават и допълнителни придобивки – пари за дрехи, за очила, за гориво дори по време на отпуск, както и преференциални почивки в ведомствени бази.
На този фон диспропорциите между секторите в публичния сектор се задълбочават.
