Влизането в еврозоната ще създаде допълнителен дисциплиниращ натиск у нас за повишаване на конкурентоспособността и за по-добра фискална устойчивост. Това посочи управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за „Капитал“, публикувано на официалния сайт на централната банка, предава БТА.
По думите на Радев ниският дълг на България е важно предимство, но устойчивостта не се определя само от равнището, а от траекторията на публичните финанси.
„Тази траектория през последните пет години е неблагоприятна и това се вижда ясно от всички анализи. Именно затова сигналът от професионалните институции е, че този тренд трябва да бъде пречупен и да се възстанови дисциплинираната фискална позиция на страната“, казва той.
Според него основният въпрос е какъв размер и каква роля на държавата се търсят в дългосрочен план, като по думите му това е политическият въпрос, който трябва да получи политически отговор.
„За да не звучи абстрактно – ако искаме да запазим устойчивостта на сегашната система на публични финанси в България, без да генерираме дисбаланси или дълг, държавните разходи трябва да бъдат до около 40 процента от БВП. Трайното надхвърляне на този праг ни изправя пред избор – по-високи данъци, по-висок дълг или комбинация от двете“, посочва Радев.
Той отбелязва, че би било полезно политическите партии у нас да заемат ясна позиция по този въпрос в икономическите си програми, тъй като тези решения трябва да се виждат в бюджета под формата на ясен план и мерки.
„Влизането в еврозоната ще помогне, защото ще създаде допълнителен дисциплиниращ натиск за повишаване на конкурентоспособността и за по-добра фискална устойчивост“, казва Радев.
По отношение на това, че влизането на България в еврозоната беше отложено на два пъти в миналото, Радев посочва, че въпреки промените в настроенията по темата за еврото и политическата неустойчивост страната ни е успяла да удържи една стратегическа линия, добавяйки, че няколко пъти процесът е бил застрашен.
„Безспорно. До 2020 г. се движихме сравнително праволинейно и с напълно реален шанс за присъединяване от 1 януари 2023 г. Това беше оригиналният план. Хърватия се включи в процеса една година след нас и успя да премине финалната права, докато ние продължихме да се въртим в политическия лабиринт. Важното е, че целта в крайна сметка беше постигната“, казва Радев.
Димитър Радев коментира и премахването на валутния борд, заявявайки, че въпреки че е една от най-успешните икономически реформи в новата история на България, не трябва да му се приписват свръхестествени качества.
„Бордът по никакъв начин не спря влошаването на фискалната позиция на страната. Той можеше да бъде отменен с едно решение на парламента. Така че изигра своята роля, но дисциплиниращите ефекти в рамките на еврозоната не са по-слаби или по-малки“, казва той.
Гуверньорът на БНБ, който вече е част и от управителния съвет на Европейската централна банка, посочва, че оттук нататък трябва да се провежда разумна политика. По думите му ако страната ни иска да извлече всички позитиви от членството в еврозоната, има поне три ключови направления.
„Първото е предвидима и разумна макроикономическа политика, базирана на стабилна фискална рамка. Второто е провеждането на структурните реформи, които дълго време се отлагаха. Третото е да бъдем активни в институционалната рамка на еврозоната, тоест във вземането на решенията за формулиране на политиката“, казва той.
По отношение на обмяната на левове в евро и очакванията за изсветляване на икономиката, Димитър Радев коментира, че от гледна точка на логистиката и управлението на паричното обращение, няма никакви изненади, като към момента над една трета от левовете в обращение вече са изтеглени.
„Подобна динамика се наблюдаваше и в Хърватия, както и в предходни нови държави членки“, припомня той.
По думите му оттук нататък трябва да се разполага с всички данни, за да се направят сериозни анализи.
„Има елемент, който вероятно е свързан със сивия сектор – това е интересна тема и ще я анализираме. Обмяната може би донякъде помогна, но проблемите са по-скоро фундаментални и не мисля, че сме ги решили окончателно. Важно е да не се приписват на по същество технически процеси ефекти, които те не притежават. Нито е полезно да се създават свръхочаквания към еврото, нито да се вярва на пропагандното говорене за катастрофа“, казва той.
Димитър Радев не очаква резки движения или съществени промени по отношение на лихвените проценти по кредитите в резултат на членството в еврозоната. Гуверньорът на БНБ посочи още, че централната банка подкрепя инициативата за даване на достъп на гражданите до възможност за инвестиране в държавни ценни книжа, като прогнозира, че е реалистично този инструмент да бъде реализиран до края на текущата година.
