На свое заседание Управителният съвет на БНБ прие за информация периодичното издание на БНБ „Макроикономическа прогноза“, декември 2025 г. В текущия брой е представена прогнозата за основни макроикономически показатели, изготвена към 4 декември 2025 г., съобщават от Българската народна банка.
Текущата прогноза на БНБ е първата, изготвена в съответствие с утвърдените график и рамка за изготвянето на макроикономическите прогнози на националните централни банки от Евросистемата и на експертите на ЕЦБ. Тя е включена в агрегираните показатели на макроикономическата прогноза за еврозоната, публикувана от ЕЦБ на 18 декември 2025 г.
Основните акценти от публикацията са:
– Растежът на реалния БВП в България през периода 2025–2027 г. се очаква да остане близо до този от 2024 г., като се прогнозира той да възлезе на 3.2% през 2025 г., след което слабо да се забави до 3.1% през 2026 г. и 2027 г. Частното потребление ще продължи да има основен принос за растежа на БВП, докато сравнително слабото външно търсене на български стоки и услуги и специфични за страната фактори ще формират отрицателен принос на нетния износ през по-голямата част от прогнозния хоризонт.
– В резултат на продължаващото интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с цел последващо автоматично превалутиране в евро поради присъединяването на България към еврозоната от началото на 2026 г. очакваме данните за годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор да покажат ускорение в края на 2025 г., което е прогнозирано да бъде последвано от тенденция към забавяне. Същевременно присъединяването към еврозоната се очаква да допринесе за засилване на трансмисията от паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) към монетарните условия в страната. През 2026 г. и 2027 г. годишният растеж на кредита за неправителствения сектор се очаква да се забави, но да остане сравнително висок.
– Средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е прогнозирано да се ускори до 3.6% през 2025 г. спрямо 2.6% през 2024 г., като най-голям принос за ускорението се очаква да имат групите на храните и на услугите. Основните проинфлационни фактори за България остават свързани с вътрешни за страната процеси, като нарастването на разходите за труд и високия растеж на частното потребление.
– През 2026 г. средногодишната инфлация се очаква да остане сходна с тази от предходната година (3.5%) и да се забави до 3.2% през 2027 г., като базисната инфлация през прогнозния хоризонт се очаква да остане висока и да продължи да е с най-голям принос за общата инфлация.
Прогнозата за средногодишната инфлация през 2025 г. е без промяна спрямо прогнозата от юни, докато за 2026 г. и 2027 г. е минимално понижена предвид новите технически допускания за цените на петрола и на храните на международните пазари.
