Все повече руски компании се редят на опашка за държавна помощ и данъчни облекчения, докато Кремъл се бори да се справи с нарастващия поради войната в Украйна бюджетен дефицит, пише Bloomberg.
Лобито на стоманодобивната индустрия настоява за данъчни облекчения, за да подпомогне намаляващите си печалби. Според източници, подобна мярка може да струва на бюджета приблизително 10 милиарда рубли (129 милиона долара) на месец.
В същото време Министерството на транспорта планира да отпусне 65 милиарда рубли в подкрепа на Руските железници. Това обаче е около една трета от приблизително 200 милиарда рубли спешна помощ, поискана от държавния монополист в края на миналата година, за да поддържа оперативната стабилност и да подкрепя инвестициите на фона на нарастващите разходи, намаляващите маржове и високото дългово бреме.
Миналата седмица най-големият руски предприемач в сферата на жилищното строителство, „Самолет груп“, поиска 50 милиарда рубли държавна подкрепа, заявявайки, че това финансиране ще помогне за предотвратяване на повишаването на цените на жилищните проекти, които в момента са в процес на изграждане.
Рязкото увеличение на исканията за държавна подкрепа на фона на скъпите кредити и охлаждащата се икономика напомня за 2008 г. – периодът на световната финансова криза, и времето след анексирането на Крим през 2014 г. Тогава обаче Русия остана интегрирана в западните капиталови и стокови пазари и успя да устои на падането на рублата и резките покачвания на лихвите, подкрепяйки бизнеса с финансови резерви, които натрупа през годините на изобилие като „пари за черни дни“. Сега Москва има значително по-малко място за маневриране: войната в Украйна, наближаваща петата си година, изтощава ресурсите на държавата.
Миналата година икономиката започна да се охлажда за първи път от началото на конфликта през 2022 г., след като властите повишиха лихвените проценти до рекордните 21% в опит да ограничат инфлацията, а след това постепенно ги понижиха до сегашните 16%.
В същото време бюджетът е под нарастващ натиск поради по-ниските цени на петрола и по-големите отстъпки с които Русия продава своя нефт, докато силната рубла допълнително ерозира приходите.
Ликвидната част от резервите на суверенния фонд също се приближава до нивото, считано за критично за финансовата стабилност, което принуждава правителството все повече да покрива дефицита със скъпи заеми на вътрешния пазар на дългови инструменти.
Това се случва, когато руските компании са изправени пред най-тежките условия от десетилетия насам – и светлина в тунела не се вижда, докато войната продължава. Санкциите нарушиха веригите за доставки, прекъснаха достъпа до технологии и причиниха проблеми с плащанията; високите лихвени проценти задушиха кредитирането и намалиха печалбите.
„С нарастващото бюджетно бреме държавата вероятно няма да може да помогне на всички, които кандидатстват“, смята Дмитрий Полевой, инвестиционен директор на Astra Asset Management. Според него, за приоритетните сектори властите разчитат на частично субсидирани кредити от банковия сектор: те изискват ограничени преки бюджетни разходи, прехвърляйки по-голямата част от риска към банките, които обаче стават все по-предпазливи и ограничени в способността си да издържат на допълнителни тежести.
„Самите компании все по-често ще бъдат принудени да вземат болезнени решения – преструктуриране, намаляване на разходите, продажба на някои активи и, в случая на частния бизнес, може би дори смяна на собствеността“, каза Олга Беленкая, икономист в московската агенция Finam.
Според източници на изданието, руското Министерство на промишлеността и търговията подкрепя исканията на стоманодобивния сектор и предлага отлагане на плащанията на акциза върху стоманата и данъка върху добива на желязна руда до края на годината. Министерството на финансите обаче не е склонно дори да обмисля подобна идея.
Според друг източник, Руските железници могат да получат подкрепа само в рамките на бюджетните лимити, вече отпуснати на Министерството на транспорта.
„Самолет груп“, който в момента строи около 300 сгради с обща площ от 4,72 милиона квадратни метра, може да получи само непряка помощ, която не изисква допълнителни бюджетни разходи.
Дори закъсалата въгледобивна промишленост, която преминава през изключително труден период, не получи пряка помощ: правителството само позволи преструктуриране на определени данъчни плащания и предостави отстъпки от транспортните тарифи, каза Владислав Иноземцев, специален съветник в Института за медийни изследвания в Близкия изток.
Индустрии, като търговията на едро, строителството, тежка промишленост, целулозно-хартиената промишленост, минното дело и транспорта са особено чувствителни към икономическите цикли и може да потърсят помощ, каза Антон Табах, главен икономист в московската рейтингова агенция „Експерт РА“.
„Предстои период на стагнация: по-слабите и по-неефективни компании вероятно ще бъдат изтласкани от пазарите, въпреки че пълномащабната криза все още изглежда далеч“, смята Иноземцев.
