Доналд Тръмп изпрати голяма „армада“ в Близкия изток. Какво представлява тя в сравнение с американските войски през 1991, 1998 и 2003 г. срещу Ирак на Саддам Хюсеин? Край бреговете на Иран американска „армада“ очаква заповеди от Доналд Тръмп. Сформирана от края на януари около самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72), тя е подсилена от средата на февруари със самолети-цистерни и изтребители и бомбардировачи, изпратени до различни бази в Близкия изток, но също и с най-големия самолетоносач в света, USS Gerald R. Ford (CVN-78). „Най-голямата въздушна сила, разположена в региона от 2003 г. насам“, пише в заглавие „Уолстрийт Джърнъл“.
„Никога преди Съединените щати не са разполагали такава сила срещу потенциален враг, без да нанесат удари“, коментира американският изследовател Робърт А. Пейп, професор в Чикагския университет, пише „Фигаро“.
Приблизително 50 000 войници са разположени в няколко военни бази в региона, както и сили в процес на разполагане. Около 200 бойни самолета са разположени в морето и в американските военновъздушни бази. Сред тях: повече от 30 F-35, повече от 10 F-22, повече от 30 F-16 и повече от 30 F-15E, според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), американски мозъчен тръст.
Освен това има самолети за наблюдение, откриване, зареждане с гориво и поддръжка (E-3 AWACS). Междувременно, дванадесет стелт изтребителя F-22 Raptor кацнаха в Израел във вторник, 24 февруари. CSIS обаче отбелязва, че „наличните сили са недостатъчни за продължителна въздушна кампания, продължаваща няколко седмици… Това би изисквало значително логистично подкрепление, което е възможно, но би отнело повече време“.
В морето около двадесет кораба плават край бреговете на Иран в подкрепа на военноморската въздушна група: около петнадесет разрушителя, фрегати и крайцери. Това впечатляващо разполагане на сили обаче не може да се сравнява с предишните разполагания през 1991 и 2003 г. срещу Ирак.
Първо, в тези два конфликта Съединените щати действаха като част от коалиция. Те осигуриха най-големия контингент, но можеха да разчитат на своите съюзници. Много е вероятно обаче Израел сега да обедини сили с американския си покровител. Освен това военните цели бяха ясно определени: през 1991 г., за да върнат суверенитета на Кувейт, нападнат от Ирак; през 2003 г., за да унищожат химическите оръжия – никога неоткрити – и след това да свалят режима на Саддам Хюсеин, смятан за част от „оста на злото“. Следователно се очакваше войските да нахлуят в територията. И това се случи.
Днес обаче Доналд Тръмп е разположил ресурси, способни предимно за провеждане на въздушна кампания. И накрая, технологичните възможности са се развили значително през последните тридесет години, както се вижда от бомбардировачите B-2, които през юни 2025 г. успяха да излетят от американска територия, за да нанесат удари по Иран.
През 1991 г., по време на операция „Пустинна буря“, Съединените щати разположиха 535 000 войници, 80 кораба, шест самолетоносача, 1350 самолета, 1500 хеликоптера и 1000 танка.
Коалицията – състояща се от около тридесет държави, включително Франция, Обединеното кралство, Германия, Италия, Мароко, Египет, Оман, Австралия, Дания и Саудитска Арабия – наброяваше малко под един милион войници в пика си. По време на кампания, продължила три седмици, тя хвърли 88 500 тона бомби в 100 000 бойни излитания. Наземната офанзива отне само 100 часа.
Според CSIS, настоящото ниво на разполагане на американски войски (през 2026 г.) „е сравнимо с това на операция „Пустинна лисица“ – четиридневна бомбардировка срещу Ирак през 1998 г. Бил Клинтън реши да атакува страната, водена от Саддам Хюсеин, поради отказа на последния да сътрудничи с ядрените инспектори на ООН. Операцията продължи 70 часа. По онова време американците разположиха два самолетоносача със 100 военноморски самолета на борда и 13 надводни кораба. Мобилизирани бяха приблизително 70 изтребителя, около 20 бомбардировача и дузина спомагателни самолета. В района не бяха изпратени сухопътни сили.
През 2003 г. САЩ обявиха, че са сформирали коалиция от четиридесет и осем държави, обединяваща 330 000 войници, включително 250 000 американци. Тогава бяха разположени пет ударни групи от самолетоносачи, включително USS Abraham Lincoln, който в момента е край бреговете на Иран, и три десантни групи. Те бяха подкрепени от около тридесет кораба: крайцери, разрушители, фрегати, както и около десет подводници.
Бяха изпратени 1801 бойни и спомагателни самолета, включително 863 самолета на ВВС на САЩ. През първия месец на войната срещу Ирак бяха изстреляни приблизително 30 000 снаряда в 41 000 самолетни полета. На 1 май 2003 г. американският президент обяви на борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln края на „големите бойни операции“ с надпис „мисията е изпълнена“ на заден план.
Боевете продължиха обаче до декември 2011 г. с напускането на последните американски войници. Съединените щати, отново част от коалиция, се намесиха по-късно, за да ограничат настъплението на ислямските терористи. През януари 2026 г. Вашингтон обяви „пълното изтегляне“ на силите си в съответствие със споразумение от 2024 г. Близо 2000 войници обаче остават, предимно в Иракски Кюрдистан.
В нощта срещу неделя, 22 юни 2025 г., САЩ започнаха операция Midnight Hammer („Среднощен чук“). Четиринадесет бомби GBU-57 за унищожаване на бункери, никога преди използвани в оперативен контекст, бяха хвърлени върху три ядрени обекта в Иран от седем бомбардировача B-2 Spirit. Общо в операцията участваха над 125 самолета и една подводница, стелт изтребители F-22 Raptor и F-35 Lightning II, както и подводница, която е изстреляла „около двадесет крилати ракети Tomahawk“.
Осем месеца след тази операция, която Доналд Тръмп приветства като триумф, иранската ядрена програма не е напълно „заличена“, както твърдеше американският президент. В знак за възможна бъдеща операция срещу Иран, посолството на САЩ в Израел в петък призова своите граждани да „обмислят напускане“ на страната и упълномощи своите „незадължителни“ държавни служители да направят същото.
