Сталин е последният съветски “жител” на Кремъл. Никой друг лидер не пребивава постоянно там. През 1953 г. Вождът на народите умира, но Кремъл дълго пази неговите тайни. Някои остават неразкрити. Когато след смъртта на Йосиф Висарионович работниците започват да отварят подовете и стените на апартамента му, те са шокирани от откритията си. Оказва се, че съветският лидер има тайни стаи и високотехнологична система за наблюдение, която надминава всичко налично по онова време.
Сталин живее в постоянно напрежение. Не вярва напълно на никого, дори на най-близките си съюзници. Всеки може да бъде предател, всеки представлява потенциална заплаха. В такава атмосфера човек се нуждае от място, където да свали маската и да бъде себе си.
През 1992 г., при поредния ремонт на Кремъл, работници се натъкват на дълбок подземен тунел. По-нататъшни разкопки разкриват два вертикални прохода, водещи дълбоко под земята. Но защо са построени и защо не са споменати в нито един официален документ?
Различни хипотези
9-метровите шахти са изкопани през древните тухлени стени през 1934 г. Проходите са внимателно замаскирани с дървени греди и паркет. Отвън те са напълно невидими. Историците се шегуват: “Съдейки по дълбочината на тайните стаи, Сталин решава да си спомни младостта си и отново да слезе под земята.”
Проходите нямат директен изход към кабинета на Сталин. Хоризонтални галерии отдолу водят към подземни сервизни помещения. Историците никога не откриват документи за предназначението на тези тунели. Кой ги е построил и защо, остава загадка. Тъй като документите не съдържат никаква информация, експертите развиват различни хипотези.
Някои предполагат, че Сталин подготвя авариен маршрут за евакуация в случай на опит за покушение. Други са убедени, че това са помещения за тайни срещи с високопоставени служители и военни. Недоброжелателите се шегуват: Тайният тунел на Сталин няма изход. Може би това е неговият известен “път към светлото бъдеще”.
Мрежа от убежища
Тези мистериозни проходи далеч не са единствената подземна структура, приписвана на епохата на Йосиф Висарионович. Цяла мрежа от убежища и бункери, предназначени за спасяване на съветските лидери, се намира под Москва. Например, известният Обект №1 е огромно двуетажно стоманобетонно убежище, разположено на 35 метра под Кремъл. В началото на войната Сталин временно се укрива в бункер на метростанция “Кировская”, а за неговия 17-километров таен тунел в Измайлово се носят легенди, въпреки че историците смятат тази версия до голяма степен за мит.
След като Сталин напуска Кремъл, е открито друго любопитно нещо: система за наблюдение, изключително сложна за времето си, позволяваща прецизно записване на всяко движение на Вожда. Незабележими сензори, зашити директно в дивани и фотьойли, реагират на всяко движение на лидера. Веднага щом се изправи, охраната знае накъде се е насочил господарят на Кремъл и в коя част на стаята се намира. Естествено, системата предупреждава при всяко влизане в стаите. Е, рисковете са големи и опасенията на Сталин са разбираеми.
Монтираните датчици правят всеки неочакван опит за покушение практически невъзможен и позволявалат наблюдение на здравето на Сталин, особено в последните години от живота му. В апартамента на Вожда са инсталирани и домофони. Той ги използва, за да поръчва храна, чай и други услуги, без да напуска помещението.
Но една от най-загадъчните истории се върти около “Огледалната стая”. Твърди се, че е проектирана така, че всеки, който влезе, да вижда безкрайни отражения на себе си. Използва се за упражняване на психологическо влияние върху ВИП гостите. Изненадващо, днес от тази стая практически не са останали следи. Кой знае, може би е демонтирана или просто скрита зад фалшиви стени.
Подслушването е невъзможно
Съществува и така наречената “Стая на тишината” – построена специално за преговори на високо ниво, където подслушването е невъзможно. Представете си: стени, направени от дебело олово, никакви мебели освен обикновена маса и няколко стола. Няма прозорци или декорации.
Един от най-известните проходи на Кремъл води до Теремния дворец. Именно този проход свързва кремълските помещения с тайни убежища в случай на война. Казват, че входът на тунела е скрит зад масивен дъбов шкаф. Открит е от реставратори едва в средата на 20-ти век.
Кремъл вероятно никога повече няма да служи като резиденция на владетели. Но любопитството винаги ще тласка хората да търсят нови легенди в него. Тук всеки детайл има специално значение. От подземните си проходи и библиотеки до легендите и митовете, свързани с кулите му, крепостният комплекс продължава да очарова и интригува. Това е място, което винаги ще пази своите тайни, но е готово да разкрие някои от тях на желаещите да надникнат отвъд величествените му стени.
