Проруският кандидат, бившият президент Румен Радев, спечели убедително предсрочните избори в неделя в България, осмите за пет години, според екзит-пол проучванията, които станаха известни при затварянето на избирателните секции. Въпреки това те прогнозират, че той ще се нуждае от партньор, за да стане министър-председател и да сформира стабилно правителство, което да прекъсне неотдавнашната динамика в тази страна с 6,5 милиона жители, която използва еврото като законно платежно средство от миналия януари, пише El Pais.
Коалицията „Прогресивна България“, която се определя като лява и се оглавява от 62-годишния Радев, бивш командир на Военновъздушните сили, получава около 37% от гласовете, изпреварвайки консервативната формация „Граждани за европейско развитие“ (ГЕРБ), водена от Бойко Борисов, трикратен министър-председател от 2009 г. насам, която се движи около 16%, съгласно екзит-пол проучванията. Избирателната активност надхвърли 51%, цифра, която не е особено висока в сравнение с други европейски страни, но е значително по-висока от предишни избори.
Радев, в когото се забелязват известни прилики с наскоро падналия унгарски премиер Виктор Орбан в проруската му реторика, сега би могъл да договори споразумение с проевропейската коалиция „Продължим промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Въпреки че позициите им съвпадат в борбата срещу корупцията и олигархията, има значителни различия във външната политика, като подкрепата за Украйна срещу руската инвазия.
Бившият държавен глава, признат почитател на Орбан, стигна дотам, че предложи България да играе роля в подновяването на отношенията с Кремъл, позовавайки се на славянската си идентичност и православната религия. Нещо, което, след еуфорията от отстраняването на Орбан, се опасяват в столицата на ЕС.
Бившият военен осъди санкциите на Брюксел срещу Русия, твърди, че военната помощ за Киев удължава конфликта, а през 2023 г. вече влезе в напрегната пряка конфронтация с украинския президент Володимир Зеленски по време на среща в София. Напоследък освен това той осъди десетилетно споразумение за сигурност, подписано между България и Украйна.
На четвърто място в изборите остава партията на турското малцинство „Движение за права и свободи“ (ДПС-Нов начало), ръководена от противоречивия Делян Пеевски, влиятелен олигарх, санкциониран за корупция от САЩ и Обединеното кралство. На пето място е „Възраждане“ (Възрождение), радикална проруска партия, с 5,3%. На границата на прага за влизане в парламента се намира Социалистическата партия на България.
„Готови сме да разгледаме различни варианти, за да има България стабилно правителство“, ограничи се да отбележи Радев след оповестяването на екзит-пол резултатите. „Ще направим всичко възможно, за да избегнем повторно свикване на избори. Това би било катастрофално: би означавало да преминаваме от криза в криза. Трябва да работим сериозно“.
Младежкият вот
За много млади хора от поколението Z ―родените между 1997 и 2012 г.― изборите трябва да дадат тласък за преобразуване на политическия пейзаж след поредица от избори, които породиха безнадеждност. От друга страна, очакванията на това поколение могат да бъдат прекъснати от амбициите на Радев, известен с опозицията си срещу приемането на еврото и отказа си да окаже военна помощ на Украйна в съпротивата ѝ срещу Русия.
Предизборната кампания бе белязана от взаимни обвинения между партиите за възможни измами, стотици арести и разследвания, свързани с купуването на гласове. В същото време независими организации отбелязаха увеличение на дезинформацията с проруски характер.
