Във връзка с необходимостта от осигуряване на ресурс за префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности/инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост и предвид рязката неочаквана промяна в геополитическата обстановка и нарастващите цени на енергоносителите, което оказва негативно влияние върху ликвидната позиция на бюджета и допълнително утежнява разходите по него, е предвидена възможност Министерският съвет да поеме държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро (3 на сто от прогнозния БВП). Предоставена е възможност за поемане на външен държавен дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, както и на краткосрочен държавен дълг в рамките на размера от 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година.“, съобщиха от „Дондуков“ 1.
Одобрени са промени в Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на законите за държавния бюджет
и за бюджетите на НЗОК и на ДОО
Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.
Със свое решение правителството одобри съществено отклонение от проекта на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Княжество Андора, одобрен като основа за водене на преговори. Със същото решение Министерският съвет упълномощи заместник министър-председателя и министър на финансите да подпише спогодбата от българска страна при условие за последваща ратификация.
Първоначалният проект на спогодба беше одобрен с РМС от 29 октомври 2025 г. като основа за водене на преговори. В резултат на проведените през март 2026 г. преговори между двете държави в първоначалния проект са направени промени за постигане на общ проект на спогодба, като в хода на преговорите се постигна сближаване на предложенията на двете държави и се въведоха консенсусни правила. Тези промени представляват съществено отклонение в проекта на международен договор, съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България, затова спогодбата се одобри отново от Министерския съвет.
До този момент между двете държави не е сключвана данъчна спогодба, като сътрудничеството в данъчната област през последните години се развива предимно чрез различни форми на обмен на информация въз основа на международни правни инструменти. През последните години Княжество Андора проявява голяма активност в разширяване на своята мрежа от данъчни спогодби, включително е проявен интерес и към България.
Проектът на данъчна спогодба с Андора отразява последните развития в областта на международното данъчно облагане, инициирани от държавите от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с оглед противодействие на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
С влизането в сила на спогодбата ще се създадат условия за ефективно разрешаване на данъчни спорове и избягване на двойното данъчно облагане за гражданите и бизнеса от двете държави, като по този начин ще се насърчи стопанската активност.
Приети са условията и редът за трансформация на целева субсидия за капиталови разходи до приемане на Закона за държавния бюджет за 2026 година
Със свое постановление Министерският съвет прие условията и редът за трансформация през 2026 г. на целева субсидия за капиталови разходи до приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за настоящата година.
Предвижда се средствата да се предоставят на общините като трансфери за други целеви разходи за 2026 година. По този начин ще се гарантира подобряването на експлоатационните характеристики на общински пътища, на улична мрежа и на сгради – публична общинска собственост. Към момента множество общини, поради ограничения размер на собствени приходи, са в невъзможност да осигурят финансиране на разходи за извършването на неотложни текущи ремонти на общинска социална и техническа инфраструктура.
Министърът на финансите ще одобрява предоставянето на трансфери за други целеви разходи за 2026 година. Това ще става на основание постъпило искане от кмет на община и въз основа на влязло в сила решение на общинския съвет за даване на съгласие да се направи предложение за трансформиране на целевата субсидия за капиталови разходи до размера на средствата по чл. 53, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година.
Приет е Консолидираният годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2025 година
Министерският съвет прие Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2025 година. В него е направен анализ на данните за състоянието на финансовото управление и контрол и на вътрешния одит в публичния сектор. Предоставена е информация за дейността на одитните комитети и за координацията и хармонизацията на вътрешния контрол в публичния сектор от специализираното звено в Министерството на финансите през изминалата година.
В нормативно установения срок е получена информация от ръководителите на всички 317 организации от публичния сектор – министерства, общини, комисии, агенции и други ведомства от централната администрация, чиито ръководители са първостепенни разпоредители с бюджет. Съгласно предоставените данни и тенденции за развитие, ръководителите на 60% от докладвалите организации са определили оценката на системите за финансово управление и контрол в своята организация като „много добра“, а 37% – като „добра“.
Годишни доклади за дейността по вътрешен одит през 2025 г. са постъпили от 124 общини, 19 министерства с включена информация за 10 второстепенни разпоредители с бюджет, търговските дружества и държавни предприятия с изградени звена за вътрешен одит към тях и от 21 други първостепенни разпоредители с бюджет.
Анализирани са 164 годишни доклада за дейността по вътрешен одит. За отчетната година вътрешните одитори са дали общо 4 670 препоръки за подобряване на одитираните дейности и процеси. Наблюдава се увеличение на относителния дял на изпълнените препоръки – 82%.
Затвърждава се и положителната тенденция одитните комитети да осъществяват наблюдение на процесите по финансово отчитане и на ефективността на системите за вътрешен контрол, включително на процеса по управление на риска.
С друго решение на кабинета от днес се отменя решението по т. 20 от Протокол № 24 от правителственото заседание от 29 май 2026 г. за приемане на Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.
Правителството предлага за ратифициране Първо изменение на Споразумението за финансов принос за участието в програмата InvestEU
Министерският съвет одобри предложение до Народното събрание за ратифициране на Първо изменение и потвърждаване на Споразумението за финансов принос между Европейския съюз и Република България по отношение на Раздел „Държава членка“ по програма InvestEU.
С документа се предвижда увеличение с 96 964 246 евро на финансовия принос от ресурсите за България, предоставени по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост – от 150 000 000 евро на 246 964 246евро, което е отразено в общата стойност на плащанията.
Това изменение е съобразено с правилата за финансово управление и контрол на европейските средства, които се определят в европейските регламенти, както и с действащото законодателство относно разходването на средства в публичния сектор.
С подписаното Първо изменение и потвърждаване на ангажиментите, поети в сключеното Споразумение от 07 ноември 2022 г. по програмата InvestEU за България, също така се изменят, допълват и прецизират действащи разпоредби и се потвърждават поетите ангажименти.
Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на Съвета на ЕС във формат „Кохезионна политика“
Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за участие в среща на Съвета на Европейския съюз във формат „Кохезионна политика“, която ще се проведе на 4-9 юни 2026 г. в гр. Никозия, Кипър.
По време на заседанието, държавите членки ще обменят мнения относно „Правото да останеш“ и ролята на политиката за сближаване за намаляване на регионалните различия. Инициативата има за цел всеки европейски гражданин да може да се ползва не само със свобода на движение като достижение на Единния пазар на Съюза, но и с подходящи перспективи да се установи и развива в избрано от него място.
България е активен участник в дебата, предвид демографските предизвикателства, пред които е изправена. Основните фактори за намаляване на населението и икономическия застой варират в Европа, следователно решението на проблемите изисква индивидуален подход, който комбинира политики съобразно специфичните нужди, условия и потенциал за развитие на отделния регион. Именно затова, от българска страна ще бъде посочена ключовата роля на Кохезионната политика за подпомагането на всички европейски региони да се адаптират към демографския преход, като насърчава приобщаващ икономически растеж и подобрява качеството на живот. Важен е и нейният потенциал да насърчава предприемачеството и модернизацията на икономиката. Спазвайки принципа на субсидиарност, Кохезионната политика трябва да продължи да подпомага местните общности на гражданите, бизнеса и властите в регионите, които по пътя на специализацията да допринасят по свой начин за реализирането на европейските приоритети.
Наред с това ще бъде отбелязана необходимостта да бъде осигурен подходящ бюджет на ЕС за мерки в подкрепа на семействата, за подобрена жизнена среда и достъп до основни обществени услуги във всеки регион, в т.ч. за възрастните хора. Наред с това приоритет трябва да бъдат мерките, насочени към квалификацията и „ученето през целия живот“, качественото образование и младежката заетост. Важно е да се осигурят необходимите условия за реализиране на инвестициите в инфраструктура и свързаност.
За да е успешна, подкрепата трябва да бъде целенасочена и фокусирана върху предизвикателствата пред по-слабо развитите региони и върху качеството на публичното управление на местно, регионално и национално ниво, следвайки изпълнението на реформи, отключващи икономическото съживяване и социалния просперитет. За тази цел е необходимо да продължи и подкрепата за административния капацитет.
Съветът ще обсъди и островното измерение на кохезията в контекста на бъдещата Стратегия за островите на ЕС. България ще подкрепи идеята за задълбочен анализ на проблемите на островите, като носители на добавена стойност за устойчиво развитие и на потенциал за реализиране на европейските цели. Едновременно с това, ще бъде отбелязано, че много от негативните тенденции пред развитието се отнасят за всички региони с нива на БВП под средното за ЕС, които са изправени пред трайни структурни предизвикателства. Това допълнително усложнява задачата им за догонващ растеж, в условията на зеления и цифровия преход и на усложнена геополитическа среда. Ето защо е необходим координиран европейски подход за инвестиции през следващия програмен период, който е достатъчно гъвкав, за да отчита териториалните особености на Съюза, но и да води до приобщаващ растеж.
Одобрена е българската позиция за предстоящото заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“
Министерският съвет одобри позициите на Република България, от компетентност на Министерството на вътрешните работи, за участие в заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“, което ще се проведе на 4 юни 2026 г. в гр. Люксембург, Люксембург.
Темите, които ще се обсъждат са: Цялостно състояние на Шенгенското пространство – приоритетни действия за цикъла на Шенгенския съвет 2026 – 2027 г.; Външно измерение на миграцията: сътрудничество със Сомалия; Бъдещ правен статут на разселените лица от Украйна; Въздействие на настоящата геополитическа среда върху ЕС – ситуацията в Близкия Изток; Справяне с предизвикателствата за сигурността – цялостната ситуация по отношение на сигурността.
Правителството предлага на Народното събрание да одобри проект за придобиване на 3D радари
Министерският съвет предлага на Народното събрание да одобри проект за инвестиционен разход за придобиване на нови трикоординатни радари.
Целта на проекта е развитие на способности за наблюдение на въздушното пространство с наземни средства за активна радиолокация при осигуряване на въздушния суверенитет на Република България и изпълнението на съюзните ангажименти в НАТО. С неговата реализация ще бъдат придобити седем нови трикоординатни радари и спомагателно оборудване и ще бъдат изградени способности за наблюдение на въздушното пространство в реално време. Това ще осигури изпълнението на отговорностите на въоръжените сили към националната и колективната система за сигурност.
Придобиването на нови трикоординатни радари е основен приоритет, заложен в „Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г.“ и в „Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032“ .
Проектът за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“ е изготвен на базата на проект на договор в резултат на поръчка за придобиване (“Acquisition order”) към Рамково споразумение между Министерство на отбраната (МО) на Република България и Министерството на въоръжените сили на Френската република от една страна, и проект на допълнителен съпътстващ договор (“Side contract”) между МО и производителя на радарите.
Проектът включва доставка, инсталиране и интегриране на оборудване, услуги и дейности по рамковото споразумение е Френската република и придобиване на спомагателно оборудване, услуги и дейности, свързани с експлоатацията на радарите по съпътстващия договор е производителя.
Министерският съвет одобри позициите на България за участие в заседанието на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“
Министерският съвет одобри днес позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“, което ще се проведе на 5 юни 2026 г. в Люксембург.
По време на срещата министрите на правосъдието ще търсят частичен общ подход по компромисния текст на предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2028—2034 г. и за отмяна на Регламент (ЕС) 2021/693.
Предложението за Регламент за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2028-2034 г. бе представено от Европейската комисия на 3 септември 2025 г.
Участниците ще обменят мнения и по темата, свързана с предложението за Регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването на решения и приемането на автентични актове в областта на произхода и относно създаването на европейско удостоверение за произход.
По време на заседанието ще се проведе и работен обяд, в рамките на който министрите ще обсъдят темата относно възможни инициативи на ЕС в областта на наказателното право срещу престъпленията от омраза и речта на омразата.
Mинистерският съвет утвърди таксите за кандидатстване и обучение на студенти и докторанти за академичната 2026/2027 година
По предложение на държавните висши училища и научните организации Министерският съвет утвърди таксите, които ще заплащат студенти и докторанти в редовна и задочна форма на обучение в държавните висши училища и научните организации през академичната 2026/2027 г.
Средният размер на годишната такса за обучение на студенти в държавните висши училища ще бъде 545 евро, а средният размер на таксата за кандидатстване – 40 евро.
За докторанти в държавните висши училища средната годишна такса ще бъде 1130 евро, като средният размер на таксата за кандидатстването им ще е 130 евро.
Средният размер на таксата за кандидатстване в научните организации ще е 25 евро, при средна такса за обучение на докторанти в тях 435 евро.
Утвърдените такси ще обхванат над 147 000 студенти и докторанти в редовна и задочна форма на обучение.
Одобрена е българската позиция за заседанието на Съвета на ЕС по транспорт
Кабинетът одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика, формат „Транспорт“. Форумът ще се проведе на 8 юни 2026 г. в Люксембург.
Министрите ще дискутират доклад за напредъка на предложението за Регламент относно екологосъобразните корпоративни превозни средства. България подкрепя гъвкав подход, който насърчава инвестициите и обновяването на автопарковете. Страната ни споделя целите на ЕС за климатична неутралност и устойчив транспорт, но подчертава, че преходът трябва да бъде реалистичен, технологично неутрален и социално справедлив. Според България правната рамка следва да запази конкурентоспособността на европейската икономика, да ограничава административната тежест и да отчита различията в пазарните условия и степента на готовност на инфраструктурата в държавите членки.
В областта на морския транспорт се предвижда министрите да одобрят заключения относно промишлената стратегия на ЕС за сектора и за пристанищата, както и да обменят мнения по въпросите на декарбонизацията след 2030 г.
Правителството одобри позицията на България за Срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в Срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани, която ще се състои на 5 юни 2026 г. в Черна гора.
Срещата има за цел да потвърди перспективата за членство в ЕС на страните от региона и същевременно, партньорите от Западните Балкани да потвърдят своя ангажимент към осезаем напредък в реформите, отнасящи се до процеса на европейска интеграция, стъпващ на принципа на собствените заслуги.
В рамките на форума лидерите ще обсъдят напредъка в постепенната интеграция на Западните Балкани в ЕС, върховенство на правото в държавите от процеса, укрепване на устойчивостта в региона, възможности и предизвикателства пред процеса на разширяване. Не се предвижда приемане на заключителен документ от форума.
Срещата на върха ЕС – Западни Балкани се провежда за втори път в държава от региона, а паралелно с това страната-домакин Черна гора отбелязва 20 години от своята независимост през настоящата година.
Одобрена е позицията на България за участие в заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика
Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика във формат „Телекомуникации“, което ще се проведе в Люксембург на 9 юни 2026 г.
По време на заседанието министрите ще обсъдят ключови въпроси, свързани с цифровата трансформация, киберсигурността, цифровата свързаност и технологичния суверенитет на ЕС.
България ще подкрепи постигането на общ подход на Съвета по предложението за Регламент за създаване на европейски бизнес портфейли. Министрите ще бъдат информирани след това за напредъка по предложението за Регламент за цифровите мрежи и по предложението за Регламент за киберсигурността 2.
В рамките на обмена на мнения по темата за технологичния суверенитет на публичните администрации България ще подчертае значението на сигурните и надеждни цифрови инфраструктури, развитието на европейския капацитет в областта на облачните услуги и изкуствения интелект, както и необходимостта от координирани инвестиции и сътрудничество за укрепване на технологичната устойчивост и конкурентоспособността на ЕС.
Предвидена е и дискусия относно засилването на сътрудничеството между Европейския съюз и Международния съюз по далекосъобщенията. България ще изтъкне необходимостта държавите членки на ЕС да действат по-координирано, последователно и стратегически, за да защитават ефективно общите европейски интереси и ценности в рамките на Международния съюз по далекосъобщенията.
Министрите ще обсъдят и темата за бъдещето на европейската сателитна свързаност. България счита, че изграждането на независима, сигурна и високоефективна европейска сателитна инфраструктура следва да бъде стратегически приоритет на ЕС.
Правителството одобри доклада от неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси, проведено в периода 10-11 май 2026 г.
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси, което се проведе в периода 10-11 май 2026 г. в Никозия, Кипър. България беше представена от извънредния и пълномощен посланик на Република България в Кипър Н.Пр. Недялчо Данчев.
Съвет „Общи въпроси” обсъди финансовите параметри и механизми, отговарящи за реагирането и управлението на кризи в следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. Основен акцент в дискусията беше разглеждането на възможностите за постигане на адекватен баланс между гъвкавост и предвидимост.
Министрите по европейските въпроси на държавите членки на ЕС обмениха мнения по аспекти на политиката на разширяване на ЕС, свързани с възможностите за взаимно допълване между геополитическите обстоятелства и трансформиращата роля на напредъка въз основа на собствените заслуги. За участие в работната сесия бяха поканени страните кандидатки за членство и потенциални кандидати.
Съветът обсъди развитието на сътрудничеството между ЕС и Обединеното кралство в областта на противодействието на чуждестранното манипулиране на информацията и вмешателството (FIMI), с участието на министъра на конституцията и отношенията с Европейския съюз на Обединеното кралство, г-н Ник Томас-Саймъндс.
Стоян Стоев е определен за временно изпълняващ функциите на председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
Министерския съвет със свое решение освободи от длъжност председател на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор Евгени Симеонов и определи Стоян Стоев, досегашен заместник-председател на агенцията за временно изпълняващ функциите на председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор до определяне на титуляр.
Евгени Симеонов е назачен за особен търговски управител на дружествата от групата „Лукойл“
Министерският съвет прие решение, с което освобождава Румен Спецов като особен търговски управител на „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС“ АД, „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ЛУКОЙЛ ЕЙВИЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ“ и „ЛУКОЙЛ – БЪЛГАРИЯ БУНКЕР“ ЕООД. Със същото решение за особен търговски управител е назначен Евгени Симеонов.
Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
С предложените изменения се постига хармонизиране на националната правна рамка в областта на надзора върху банковия и небанковия финансов сектор с приложимото право на Европейския съюз. Промените са свързани с надзорните правомощия, санкциите, клоновете в трети държави и екологичните, социалните и управленските рискове.
Целта е укрепване на основаната на риска капиталова рамка, без значително увеличаване на капиталовите изисквания; насочване на вниманието в по-голяма степен върху рисковете с екологичен, социален и управленски характер в пруденциалната уредба; допълнително хармонизиране на надзорните правомощия и инструменти, както и намаляване на административните разходи на кредитните институции и инвестиционните посредници по чл. 9а, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти във връзка с публичното оповестяване и подобряване на достъпа до пруденциалните данни на институциите.
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
Законопроектът въвежда в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО.
С приетите изменения се улеснява правото на потребителите на отказ от договорите, сключени онлайн, включително и на договорите за предоставяне на финансови услуги. Те предвиждат онлайн интерфейсът на търговеца да предоставя функционалност за упражняване правото на отказ от договорите от разстояние.
Законопроектът урежда и въпроси относно предоставянето на финансови услуги от разстояние. Заедно с възможността за отказ от договорите, сключени онлайн, се регламентира и предоставяне на преддоговорна информация, подходящи разяснения и забрана за прилагане на търговки практики, които могат да манипулират решението на потребителя.
Законопроектът въвежда в националното законодателство също изискванията на Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на предоставянето на повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни практики и чрез по-добро информиране.
Предложените промени имат за цел също да насърчат устойчивото потребление и разширяване на съдържанието на преддоговорната информация за потребителите относно наличието на законова и/или търговска гаранция на стоките, и на търговска гаранция за трайност на стоките, наличието на резервни части и на възможностите за ремонт на стоките.
Със законопроекта се допълва списъкът на забранени нелоялни търговски практики с конкретни практики, които се считат за нелоялни при всички обстоятелства.
Предложените промени в законопроекта целят повишаване нивото на защита на потребителите, подобряване прилагането на законодателството и пълното му съответствие с правото на Европейския съюз.
