Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев участва в годишната среща на Европейската централна банка в Синтра, Португалия, където даде специално интервю за БТА във връзка с форума, представения проектобюджет за тази година, изминалите шест месеца от присъединяването на страната ни към еврозоната, казуса със спрения от държава в ЕС процес по одобряване на дизайна на първата българска възпоменателна евромонета и начина, по който Европейската централна банка (ЕЦБ) определя своята парична политика.
По думите на Радев предложеният бюджет, в който е записан дефицит от 5,7 на сто, показва „задълбочаване“, а не обръщане на негативната тенденция, започнала в периода след 2020 г., и тя е „последователно натрупвана в различни управления“. „При вече започнала процедура по свръхдефицит подобни сигнали неизбежно придобиват още по-голяма тежест“, каза още Радев.
Според управителя на БНБ макроикономическата прогноза на централната банка, която предвижда по-нисък икономически растеж и по-висока инфлация, сама по себе си не затруднява бюджетната политика, а отразява по-неблагоприятна външна среда и съществуващи вътрешни дисбаланси.
„Макроикономическата прогноза, която публикувахме, сама по себе си не затруднява бюджетната политика. Тя просто отразява една по-неблагоприятна външна среда, която в момента засяга почти всички европейски икономики, както и някои вътрешни дисбаланси, които вече съществуват“, каза Радев в коментар на представената неотдавна оценка за развитието на икономиката ни.
Той посочи, че членството на България в еврозоната вече дава първи икономически ефекти. По думите му преходът протича спокойно и добре организирано, което е резултат от продължителната подготовка на БНБ и банковия сектор.
„Оценката ни е положителна и бих казал – напълно заслужено положителна. Преходът протича спокойно и много добре организирано“, заяви управителят на БНБ.
Радев отбеляза засилен интерес от инвеститори, по-добри перспективи пред капиталовия пазар и по-добро позициониране на България от гледна точка на достъпа до финансиране. Той коментира и решението на някои от водещите банки в страната да продължат безплатния обмен на левове за евро и след 1 юли.
„Фактът, че банките продължават безплатния обмен и след 1 юли, показва, че процесът протича спокойно и с високо ниво на доверие“, каза Радев.
Управителят на БНБ подчерта, че членството в еврозоната не води автоматично до всички възможни ползи. По думите му оттук нататък решаващо значение ще има националната политика, включително подобряването на инвестиционната среда и стабилизирането на публичните финанси.
Във връзка с основната тема на форума в Синтра, посветена на икономическото бъдеще на Европа и иновациите, Радев заяви, че най-ясно се е откроило усещането за нарастваща необходимост Европа да действа по-бързо.
По думите му Съединените щати продължават да увеличават преднината си, тъй като не само инвестират повече, но и успяват по-бързо да превръщат новите технологии в реален икономически растеж.
„Европа не изостава в създаването на иновации. Проблемът е, че значително по-бавно ги превръща в конкурентно предимство“, каза Радев.
Според него за да бъде скъсена тази дистанция, са необходими повече инвестиции, по-добре функциониращ капиталов пазар и по-бързо внедряване на новите технологии в икономиката. Той определи това като едно от големите предизвикателства през следващите години.
Радев коментира и обявения от президента на ЕЦБ Кристин Лагард нов подход при определянето на паричната политика, според който решенията за лихвените нива ще се вземат на база текущи данни и подобрени методи за анализ на всяка среща на Управителния съвет на институцията, а не както беше доскоро с прогнози, очертаващи определен път за вземане на решения.
По думите му това е естествена реакция на променената среда, в която работят централните банки. Той посочи, че през последните години световната икономика е станала значително по-трудна за прогнозиране заради геополитически конфликти, търговски напрежения, енергийни шокове и промени във веригите на доставки.
„В такава среда традиционните модели имат по-кратък хоризонт на надеждност“, каза управителят на БНБ.
По думите му навлизаме в период, в който решенията по паричната политика все повече ще се вземат според текущите данни и развитието на риска и все по-малко – чрез предварително зададена траектория.
На въпрос за спряната от държава в ЕС процедура по приемането на дизайна на първата българска възпоменателна евромонета с тема „Българската азбука“, посветена на българската азбука, Радев заяви, че позицията на БНБ остава непроменена, а именно, че „централната банка е изпълнила всички свои действия по процеса при пълно спазване на правните и процедурните изисквания“.
