Една трета от средната брутна заплата не е достатъчна, за да покрие месечната ипотека от почти 3 600 евро за жилище на стойност 1 милион евро навсякъде в ЕС. Люксембург е най-близо до тази сума, въпреки че купувачите все пак се нуждаят от 1,6 пъти средната заплата.
Жилище на стойност един милион евро може да бъде обикновен апартамент в центъра на Париж или луксозна вила близо до София. Но където и да търсят купувачите, те се нуждаят от доход, далеч над националната средна стойност, за да си позволят такова жилище, пише Euronews.
Каква е необходимата заплата, като използва типичен ипотечен сценарий? 20% първоначална вноска, фиксирана лихва от 3,5% и 30-годишен срок на изплащане. Прието е също, че купувачите ще отделят не повече от 33% от брутния си доход за ипотеката.
Това означава аванс от 200 000 евро и ипотечен кредит от 800 000 евро.
Изчислението не включва данъци върху недвижимите имоти, застраховки, разходи по сделката или други такси, а действителните условия за отпускане на кредити варират в зависимост от държавата и кредитополучателя.
При тези предпоставки годишната ипотечна вноска би била 43 108 евро. Това се равнява на 3 592 евро на месец.
Тъй като 33 % от брутния доход се заделят за ипотечни вноски, купувачът би трябвало да разполага с годишен брутен доход от 130 631 евро. Това прави 10 886 евро на месец.
Нивата на доходите се различават значително в Европа. В някои страни този доход може да бъде по-лесно постижим, отколкото в други. Тежестта може да варира и в рамките на една и съща страна.
Изчисленията в тази статия се основават на данните на Евростат за 2025 г. относно брутните доходи на един работник на пълно работно време без деца, получаващ 100% от средната заплата. Тъй като два дохода правят жилище за 1 милион евро по-достъпно и е вероятно двойките да проявят интерес, изчисленията показват също как се променя финансовата тежест за двойка, в която и двамата партньори получават средната заплата.
Броят на средните заплати, необходими за закупуване на жилище за 1 млн. евро, варира значително в Европа. В рамките на ЕС разликата между най-ниските и най-високите стойности е почти петкратна.
Средностатистическите работници в България са в най-трудната позиция, докато тези в Люксембург са най-близо до възможността да си позволят ипотека. В България един човек без деца, печелещ 100% от средната заплата, би имал нужда от доход, равен на 7,8 средни заплати. В Люксембург тази цифра е под две – 1,6.
Броят на необходимите средни заплати варира от две до три в Дания (2,1), Ирландия (2,3), Белгия (2,4), Австрия (2,5), Нидерландия (2,6), Германия (2,7), Финландия (2,8) и Швеция (2,8).
Средностатистическите работници в тези страни са най-близо до възможността да си позволят жилище за един милион евро.
Сред „Голямата четворка“ на ЕС Германия заема най-добрата позиция с 2,7 средни заплати, в сравнение с 3,1 във Франция, 4,0 в Испания и 4,1 в Италия.
За да си позволи жилище за един милион евро, в десет държави от ЕС би бил необходим доход, равен на повече от пет средни заплати. Гърция (7,2) следва отблизо България (7,8), което я поставя на второ място по високи изисквания в ЕС.
Унгария (6,7), Словакия (6,3) и Полша (5,8) допълват първите пет места.
Румъния (5,8), Латвия (5,7), Чехия (5,2), Португалия (5,2) и Хърватия (5,2) също изискват повече от пет средни заплати. Естония се намира точно на 5,0, с което общият брой на държавите, изискващи еквивалент на пет или повече средни заплати, става единадесет.
За двойка, в която и двамата партньори получават средната заплата, коефициентът на достъпност се намалява наполовина, тъй като изчислението се основава на съвкупния им доход. В Люксембург необходимият доход е равен на 0,8 пъти съвкупните брутни доходи на двойката, което означава, че двама души със средна заплата биха попаднали в рамките на предполагаемия лимит от 33 % за ипотека.
Дания е близо до този праг, като необходимият доход е равен на 1,05 пъти съвкупната заплата на двойка с двама работещи. Ирландия и Белгия имат коефициент от около 1,2, което означава, че дори съвкупните заплати на двама души със средни доходи не биха били достатъчни. Според използваните тук предположения обаче Люксембург е единствената страна от ЕС, в която двама души със средни доходи биха отговаряли на прага на достъпност.
