Войната срещу Украйна се превърна в тежко бреме за руската икономика и заплашва Русия с тежка криза. Но Кремъл не показва никакво намерение да ограничи агресията, дори и при наличието на удобно извинение, предоставено от САЩ, пише сп. Foreign Policy, цитирано от „Фокус“.
Изглежда, че Владимир Путин смята края на войната за много по-голям риск за себе си, отколкото нейното продължаване, пише на страниците на Foreign Policy Ян Гарнер, доцент от Центъра за тоталитарни изследвания на Института Пилецки в Полша.
Анализаторът подчертава, че дори относително значителните успехи на руската армия в района на Курск по никакъв начин не показват възможността за военна победа на Русия над Украйна в обозримо бъдеще. Междувременно войната поглъща руски ресурси, включително военно оборудване и хора, с тревожна скорост.
Гарнър не изключва, че Путин наистина може да повярва във възможността да договори по-добри условия за края на войната, ако продължи да протака времето и да оказва натиск върху Украйна на фронта. Анализаторът обаче смята за по-важно, че краят на войната може да застраши властта на Путин в самата Русия.
Да, от икономическа и демографска гледна точка продължаването на войната е неприемливо за Русия, но тези проблеми може да изглеждат по-малко важни за Путин от рисковете, свързани с прекратяването на военните действия, пише анализаторът.
Гарнър подчертава, че „невероятният“ растеж на руската икономика през последните три години се основава единствено на астрономически парични вливания в отбранителната индустрия. Спирането на войната и намаляването на разходите за военно производство „може да нанесе удар с чук“ на руската икономика, смята анализаторът.
„Ако Кремъл иска да избегне икономически колапс, ще трябва да продължи да харчи на сегашното ниво дълго след края на войната“, заяви наскоро германският икономист Янис Клуге.
Гарнър също е съгласен с тази теза. Според него руската икономика в сегашния си вид не може да съществува без някаква война или огромни разходи за подготовка на армията за нова война.
Експертът смята за не по-малко важен и социално-политическият аспект на края на войната. През последните три години агресията срещу Украйна се превърна във важен социокултурен стимул за голяма част от руското общество, както и в основен източник на материален комфорт.
Внезапният край на войната срещу Украйна и спирането на паричния поток към регионите, спечелили от войната, може да предизвика прилив на гняв и недоволство сред широките маси. Путин и неговите съветници могат да възприемат, че продължаването на войната с големи плащания към провинциите е най-добрият вариант.
Според Гарнър Путин ще избягва да сложи край на войната, докато икономическата ситуация в Русия не се превърне в по-голям проблем за страната от самата война или докато Украйна не започне да побеждава уверено на фронта.
Кремъл избягва мирното уреждане на конфликта с Украйна
От медията припомнят, че през март САЩ поеха инициативата за незабавно 30-дневно прекратяване на огъня в Украйна. Украинската страна подкрепи това предложението, като изрази готовност за временно примирие.
Реакцията на Русия на тази инициатива обаче беше двусмислена. Руският президент Владимир Путин постави редица условия за прилагането на примирието, включително искането да се спре мобилизацията в Украйна и да се спрат доставките на оръжия от западни партньори.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски отбеляза, че Путин всъщност се готви да отхвърли предложението на САЩ, като не изразява директно възражение, но поставя условия, които затрудняват постигането на споразумения.
Анализатори от Института за изследване на войната (ISW) подчертаха, че Кремъл не се интересува от истинско прекратяване на огъня и се опитва да протака мирните преговори, като използва паузата, за да прегрупира и превъоръжи силите си.
