Френската политика е толкова парализирана, че оставката на президента Еманюел Макрон, идея, за която някога само се шепнеше в коридорите на властта, сега се обсъжда открито, коментира масовите протести в Париж белгийското издание Politico.
Въпреки че оттеглянето на Макрон би било земетресение на европейската дипломатическа сцена, нарастват съмненията, че това би решило проблема, който спъва Петата република. Проблемите на Франция са по-сериозни.
Макрон вече посочи петия си министър-председател за по-малко от две години, след като правителството на Франсоа Байру падна при вот на доверие в парламента заради непопулярните му мерки за намаляване на внушителния бюджетен дефицит на страната.
Но дали нов министър-председател, посочен от Макрон, ще може да прокара съкращаването на милиарди евро от бюджета, от което страната се нуждае, за да избегне дългова криза? И дали нови предсрочни избори ще създадат работещо мнозинство? Нито един от двата резултата не изглежда вероятен. И дори ако Макрон подаде оставка, неговият наследник почти сигурно ще се изправи пред същите препятствия.
В продължение на близо 70 години институциите на френската Пета република са издържали, независимо колко често хората са излизали на улицата или колко дълго са стачкували. Правителствата са идвали и са си отивали, а президентите в по-голямата си част са се задържали до края на мандатите си, макар и обикновено по-малко популярни, отколкото когато са идвали на власт.
Но днес законодателната власт е в патова ситуация, а социални вълнения стават все по-силни. Финансовите пазари са нестабилни, а самият Байру предупреди, че Париж е изправен пред сценарий от гръцки тип, освен ако не ограничи разходите.
На този фон президентът на крайнодесния Национален сбор Жордан Бардела и лидерът на крайнолевите Жан-Люк Меланшон, чиито партии заедно държат една трета от местата в Националното събрание, открито призовават президентът да си тръгне.
По-широкият дебат за импийчмънт на Макрон вече включва уважавани политически коментатори.
„Чуваме това дори от гласове, близки до лагера на Макрон“, каза Матийо Галард, социолог в Ipsos France. Все още се смята, че е изключително малко вероятно Макрон да се откаже от мандата си, не на последно място защото преждевременното му напускане – президентските избори са насрочени за 2027 г. – няма да помогне за разрешаването на финансовата криза.
Проучванията показват, че нови парламентарни избори през следващите седмици най-вероятно ще доведат до парламент с няколко места повече за крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен.
„Не съм виждал толкова много несигурност, откакто бях студент през 1968 г.“, каза пред Politico икономистът Ерик Чейни, визирайки протестите през май 1968 г., които доведоха до дълбоки социални и политически промени в страната.
„Ако хората започнат да си мислят, че не е толкова лошо, че можем да живеем с дефицит, значи се насочваме към пълномащабна криза“, каза той. „Германия ще започне да мисли, че Франция е сериозен проблем и че Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да може да помогне на френското правителство да управлява дълга си.“ Германия би могла да постави условия за всяка помощ, която ЕЦБ оказва на Франция.
