Близо три години след като руски ракети започнаха да падат над Украйна, Европа все още купува огромни количества петрол и газ от Москва, като помага за пълненето на военния ковчег на Кремъл. Сега Полша иска да ограничи тези приходи, пише Politico.
Варшава, която е един от най-близките съюзници на Киев, се надява да използва своя ред в управлението на политическата програма на Европейския съюз, за да покаже колко гориво все още внася блокът и да подеме нов кръстоносен поход срещу вноса на втечнен природен газ (LNG) и ядрени технологии.
Дясноцентристкото правителство на Гражданската коалиция, ръководено от министър-председателя Доналд Туск, ще поеме шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС на 1 януари. И тъй като други големи икономики като Франция и Германия са изправени пред политически хаос у дома, украинците и техните най-близки съюзници в блока очакват Варшава да поеме управлението.
„Възлагаме големи надежди на полското председателство на Съвета“, заяви Владислав Власюк, съветник на украинския президент Володимир Зеленски и координатор по санкциите. „От класните стаи до заседателните зали, поляците и украинците работят всеки ден, за да оформят общото си бъдеще, затова очакванията ни са големи за продължаване на сътрудничеството в тази изключително важна област.“
По данни на базирания в Хелзинки Център за изследване на енергията и чистия въздух от началото на пълномащабната инвазия ЕС е похарчил общо над 200 млрд. евро за руски нефт и газ. И въпреки ограниченията в рамките на целия блок, като ембаргото върху вноса на суров нефт по море, все още има големи пропуски и покупките на някои горива се увеличават. Освен това има предупреждения, че Русия открито нарушава наложения от Запада ценови таван, ограничаващ сумата, която може да иска за своя петрол.
Туск и преди е призовавал за „възможно най-широки санкции“ срещу Москва и в навечерието на полското председателство на Съвета даде знак, че иска да повиши бариерите пред вноса на руски втечнен природен газ в ЕС, както и да се насочи към ядрените технологии и веригата за доставка на горива, която продължава да носи приходи на Кремъл.
Полският министър-председател отдавна настоява за по-строги ограничения. През февруари 2022 г., дни след като Русия започна тоталната си атака срещу Киев, бившият председател на Европейския съвет разкритикува страните от ЕС, които се бавят със санкциите, че са се „опозорили“, като посочи Унгария, Германия и Италия. Предишните пакети от санкции в областта на енергетиката не успяха да намерят съгласие за по-амбициозни мерки, за чието влизане в сила е необходимо единодушие от страна на държавите членки.
Полското председателство съвпада с новия състав на Европейската комисия и длъжностните лица искат да покажат, че могат да направят повече. Дан Йоргенсен, бившият датски министър по въпросите на климата, който сега ръководи енергийната политика на блока, обеща през първото тримесечие на 2025 г. да представи „пътна карта“ за постепенно премахване на зависимостта от Русия. Според документите, изготвени преди изслушването за утвърждаването му и разгледани от Politico, това може да включва както втечнен природен газ, така и ядрено гориво.
През първите месеци на следващата година ще влязат в сила и новите ограничения на ЕС за реекспорт на руски втечнен природен газ, приети в предишния пакет от санкции. Това означава, че страните от ЕС ще бъдат задължени да блокират препродажбата на природен газ, преминаващ през техните пристанища, което ще създаде логистично главоболие за флота от танкери на Москва. Белгия и Франция са два от основните центрове за тази търговия и вече заявиха намеренията си да приложат новите правила.
В разговор с Politico белгийският министър на енергетиката Тине Ван дер Щратен заяви, че блокът трябва да се фокусира отново върху „прозрачността“ – да разбере истинския произход на горивата, и страната е внесла за разглеждане по време на полското председателство документ, който да направи точно това. „Трябва да можем да проследяваме молекулите, защото в крайна сметка имаме и обща цел – да се откажем от руските горива“, каза тя. „Ако искате пътната карта за пълното отказване от руските горива, трябва да знаете къде отиват те.“
Според Мария Шагина, експерт по санкциите срещу Русия в Международния институт за стратегически изследвания, обаче, въпреки че полското председателство предлага „добра възможност“ за затягане на съществуващите ограничения, „освен втечнения природен газ, остават малко големи санкции“.
„Основният проблем на сегашния режим на санкции срещу Русия е, че му липсва крайна игра“, каза тя. „Санкциите се налагат реактивно и постепенно, когато Русия премине поредната червена линия.“
Всяко цялостно преразглеждане на търговските връзки на ЕС с Москва ще се сблъска с голямо препятствие в лицето на Унгария. Премиерът Виктор Орбан обеща да се противопостави на всяко ново затягане на руската енергетика, особено на санкциите за гражданския ядрен сектор. Будапеща сключи сделка с руската държавна компания за атомна енергия „Росатом“ за разширяване на атомната електроцентрала „Пакш“, с което се обвърза с бъдещи отношения с Кремъл за десетилетия.
„Няма да позволим да бъде приложен планът за включване на ядрената енергетика в санкциите“, заяви Орбан миналата година, когато за първи път беше повдигната перспективата за нови ограничения. „Това е изключено.“
Възможно е да се блокират нови съвместни проекти с „Росатом“, което би наложило дългосрочно оттегляне от руската ядрена индустрия. По-рано този месец двама дипломати, запознати със задкулисните разговори, водени преди полското председателство, заявиха пред „Политико“, че компромисът се разглежда като начин да се затегне примката, без да се стигне до вето от страна на Унгария.
„Русия обединява усилията си, за да се превърне в незаменима част и от ядрения сектор, както правеше преди с петрола и газа“, каза единият пратеник. Дори и тези слаби ограничения обаче могат да срещнат съпротивата на Унгария.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом също създава нови предизвикателства и възможности за поляците. Докато Тръмп обещава да посредничи за сключване на споразумение за прекратяване на войната в Украйна, той също така обещава да увеличи американския износ на втечнен природен газ за Европа, като „сондирай, бейби, сондирай“ се превърна в предизборен лозунг.
В ход, целящ да избегне търговска война с Вашингтон, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС може да се обърне към администрацията на Тръмп, за да помогне да се прекрати зависимостта му от Москва за газ, пише още изданието.
