Управителният съвет (УС) на Българската народна банка (БНБ) ще заседава на 16 юли по въпроса, свързан с решението на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), според което подуправителят на централната банка в управление „Емисионно“ е в несъвместимост със заеманата позиция. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за БТА.
Съгласно чл. 14. ал. 2 от Закона за БНБ Управителният съвет на банката следва да съобрази това решение в контекста на принципите и правилата на централното банкиране и да прецени доколко това вече установено от Антикорупционната комисия нарушение е основание за освобождаване на негов член, каза още Радев.
Радев посочи, че това не означава автоматично освобождаване на Андрей Гюров от заеманата позиция, защото решението подлежи на съдебен контрол от Върховния административен съд.
Следва пълният текст на интервюто:
Господин Радев, какво е актуалното състояние на случая с г-н Гюров след решението на КПК?
– Антикорупционната комисия излезе с решение за несъвместимост на г-н Гюров при заеманата от него позиция в БНБ, което той обжалва.
– Трябва ли БНБ да предприема някакви допълнителни действия по закон?
– По правилата на административното право Управителният съвет на банката e задължен да образува производство и да се произнесе по казуса в двуседмичен срок, но не по-късно от първото редовно заседание на съвета, което е на 16 юли.
– В каква посока ще бъде произнасянето на БНБ?
– По същество Управителният съвет не може да не признае акт на компетентна институция, каквато е КПК, и по този начин да навлезе в сферата на нейните законови компетенции и правомощия. Подобно развитие би имало не само правни, но и политически измерения в контекста на политическите дебати за регулаторните и правоприлагащите органи. Въвличането в подобни политически дебати е нещо недопустимо за независима, професионална и деполитизирана институция, каквато е БНБ. Това, което Управителният съвет следва да направи, е да съобрази това решение в контекста на принципите и правилата на централното банкиране и да прецени доколко това вече установено от Антикорупционната комисия нарушение е основание за освобождаване на негов член. Това става съгласно процедурата по чл. 14, ал. 2 от Закона за БНБ, която беше въведена с една от последните промени в закона.
– А какви са основанията за освобождаване на член на Управителния съвет на БНБ?
– Те са посочени в Закона за БНБ. Основанията за предсрочно освобождаване на член на Управителния съвет на БНБ са две – ако не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения, или ако е признат за виновен за извършено сериозно нарушение.
– Това означава ли, че УС на БНБ може да освободи г-н Гюров от длъжност?
– Не. Това може да направи единствено органът по избора, а това е парламентът. В случая БНБ само установява дали наличието на несъвместимост е основание за освобождаване на негов член.
– Какъв е тогава смисълът от процедурата по чл. 14, ал. 2 от Закона за БНБ?
– Обичайно решенията за несъвместимост на Антикорупционната комисия се внасят директно в органа по избора на съответното длъжностно лице и той незабавно може да го освободи от длъжност. С оглед на персонална и институционална независимост, които са от първостепенна важност за централната банка, този ред е значително по-сложен за членовете на УС на БНБ. Най-важната разлика е, че при несъгласие на засегнатото лице то не може да бъде освободено предсрочно от заеманата длъжност без решение на компетентния съд, в случая Върховния административен съд.
– Следователно, една такава процедура предполага…?
– Предполага, че тя подлежи на съдебен контрол. При обжалване Върховният административен съд трябва да се произнесе дали УС на БНБ е приел основателно констатациите на Антикорупционната комисия за основание за освобождаване или не. При произнасяне на съда против акта за освобождаване г-н Гюров ще продължи своя мандат, при потвърждаване на акта за освобождаване той ще бъде внесен за окончателно решение от парламента.
– А какво става с жалбата, която г-н Гюров вече внесе в съда?
– Очакванията са, че съдът ще се произнесе скоро, но това може да отнеме и повече време. Моето разбиране е, че основният въпрос, който съдът трябва да реши, е дали тази жалба е допустима или не, а това зависи от неговото тълкуване дали решението на КПК представлява административен или процесуален акт. Решението по тази жалба на г-н Гюров не отменя процедурата, за която говорим. От компетенциите на съда е да реши дали ще обедини разглеждането на вече внесената жалба и потенциалната нова жалба или ще ги разглежда отделно.
– Всичко изглежда много сложно от правна гледна точка.
– Наистина е така. В този смисъл ще се създаде прецедент за решаването на подобни казуси в бъдеще, като силно се надявам да няма такива. Полагаме сериозни усилия с юристите на БНБ и в консултации с водещи юристи извън банката нашето участие в този процес да бъде безупречно от юридическа гледна точка.
– За да обобщим, това, което предстои, е решение на УС на БНБ по казуса с г-н Гюров.
– Да. Ще вземем решението на 16 юли и ще го обявим публично.
– Г-н Гюров ще участва ли в заседанието на УС?
– Да. Той ще участва в заседанието и може да представи своята позиция, която ще бъде приложена към решението на УС. Той обаче по действащите правила не може да участва в гласуването.