Ново проучване показва, че отказът от кафе само за две седмици може да направи хората по-малко импулсивни и по-малко стресирани, а преминаването към безкофеиново кафе – да подобри съня и паметта.
Учени са проследили 62 здрави възрастни, за да изследват как кафето влияе на тялото и мозъка. В изследването участвали 31 редовни консуматори на кафе и 31 души, които не пият кафе.
В началото всички доброволци попълнили въпросници за настроение и поведение и преминали тестове за памет и когнитивни функции.
Редовно пиещите кафе били помолени да се откажат напълно от напитката за две седмици. След това те били разпределени на случаен принцип – част от тях започнали да консумират кофеиново кафе, а останалите – безкофеиново, за период от още 21 дни.
Резултатите показали, че в началото редовните консуматори проявяват по-импулсивно поведение и по-висока емоционална реактивност в сравнение с непиещите кафе. След двуседмичното спиране тези показатели намалели.
При повторното въвеждане ефектите се различавали: участниците, които консумирали кофеиново кафе, съобщавали за по-ниска тревожност и психологически дистрес, докато тези на безкофеинова напитка отбелязали подобрения в качеството на съня, физическата активност и паметта.
Проучването, публикувано в списанието Nature Communications и ръководено от изследователи от University College Cork в Ирландия, показва, че ефектите на кафето не се изчерпват само с кофеина.
Учените установили и разлики в чревния микробиом – общността от бактерии в храносмилателната система, която играе роля за имунитета, метаболизма и дори мозъчната функция. При спиране на кафето част от бактериалните модели започнали да се доближават до тези при непиещите, а при повторно въвеждане настъпили нови промени – както при кофеиновото, така и при безкофеиновото кафе.
Според изследователите това подсказва, че влияние оказват и други съединения в кафето, като фенолните киселини – антиоксиданти, срещащи се и в плодовете и зеленчуците.
Проучването открило и връзка с възпалението. В началото редовно пиещите кафе имали по-ниски нива на С-реактивен протеин и по-високи нива на противовъзпалителни молекули. При спиране на кафето някои възпалителни маркери се повишили, а след повторното му въвеждане – отново намалели.
Въпреки това учените подчертават, че изследването не доказва пряка причинно-следствена връзка. То е сравнително малко и част от наблюдаваните подобрения може да се дължат на привикване към тестовете. Освен това извадката не е достатъчно разнообразна.
Предишни изследвания свързват умерената консумация на кафе с по-нисък риск от Диабет тип 2, чернодробни и сърдечни заболявания. В същото време напитката може да засили тревожността, сърцебиенето и проблемите със съня при по-чувствителни хора, особено при прекомерна употреба или консумация късно през деня.
Изследователите подчертават, че са необходими по-мащабни проучвания, за да се установи дали наблюдаваните промени в микробиома водят до дългосрочни ползи за здравето.
