За православните християни започва Великият пост. В следващите 40 дни до Страстната седмица вярващите са призовани да се въздържат не само от определена храна, но преди всичко в мислите и делата си.
„Пробуждане на съвестта“ нарича този период патриарх Неофит в своето послание за началото на поста през 2018 г. Определя го и като „чудно духовно пътуване“, което „всяка година е различно изпитание на вярата, но винаги довежда до голямата радост – Възкресението“.
БНР събра част от заветите на патриарха, неговите ангелогласни великопостни песнопения и размислите на една вярваща млада жена от Враца – Виолета Димова – Попова.
„Душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ще се смутиш. Но стресни се и ще те пощади Христос…“ – зове с потрес и умиление един от емблематичните велиокопостни химни, който слушаме в изпълнение на блаженопочиналия патриарх Неофит. В едно от посланията му за началото на най-трудния, но благодатен период в сакралния живот на Църквата четем:
„Отново сме в спасителните дни на Великия пост. Времето на покаянието, чудният период в живота на православния християнин, в който, всеки един от нас търси опрощението на своята греховност. Светата Четиридесетница е духовен път, през който ние ще трябва да преобразим помислите си чрез силата на доброто. Това са дните, в които сме призвани да съжителстваме с любовта Христова, да показваме състраданието и обичта си към ближните. Дни, различни от всекидневието на света – устрем към Бога и радост по Господа.“
„Това е едно благодатно време човек да се вгледа в себе си, да се смири и да се доближи до Господ, защото ние по неговия пример постим. Той е постил 40 дни в пустинята като човека, за да ни покаже от какво имаме нужда като хора. В бързината на нашето ежедневие не може да отделим най-важното. Да укротим тези бурни води в себе си, за да станат те като едно огледало, в което Бог да се огледа.
Когато видим своите грехове, идва твърдото покаяние да ги оставим и да вървим към добро“.
„Отвори ми вратите на покаянието, Живодателю, защото духът ми подранява към Твоя свят храм…“ – чуваме от друго знаменателно великопостно песнопение, изпято от патриарх Неофит и си спомняме отеческия му завет да бъдем смирени и устремени в богослужението през Светата Четиридесетница.
„Постът е време, в което се лишаваш от определени удоволствия. Не е само лишение от определен вид храна.
Всичко ни води към този размисъл, че времето е кратко, животът е един, а душата е вечна. Необходимо е едно смекчаване на сърцето“.
