Ново проучване, публикувано в списание npj Parkinson’s Disease, разкрива, че натоварването с тау патология при болестта на Паркинсон може да е било подценявано от конвенционалните диагностични методи, съобщи изданието news-medical.net. Изследователи са използвали технология за изтегляне на единични молекули (SiMPull) и микроскопия със свръхвисока разделителна способност, за да картографират наномащабни белтъчни агрегати в постмортална мозъчна тъкан от 29 донори, анализирайки шест мозъчни региона – хипокампа, амигдалата, substantia nigra, путамена, фронталната и тилната кора.
Учените открили отделна популация от високоинтензивни наномащабни агрегати на фосфорилиран тау протеин (pTau) в путамена при случаи на болестта на Паркинсон – регион, в който стандартните тъканни изследвания не показват значимо оцветяване за тау. Тези агрегати варирали по дължина от 30 до 800 нанометра, като изследването установило и връзка между интензитета на pTau и разпределението на протеина алфа-синуклеин в амигдалата. Случаите на болестта на Паркинсон с деменция показали най-високо средно натоварване с подобни агрегати.
Авторите на изследването подчертават, че резултатите предполагат, че наномащабните тау агрегати предшестват образуването на видими увреждания и потенциално допринасят за невродегенерацията и когнитивния упадък при напреднала болест на Паркинсон. Те отбелязват обаче ограниченията на проучването, свързани с постморталния му дизайн, скромния размер на извадката и липсата на достатъчно клинични данни за връзка с двигателните нарушения. Според тях находките очертават новооткритите тау структури като потенциална цел за бъдещи терапевтични изследвания, макар че са необходими допълнителни репликации и механистични доказателства.
