Тази неделя в България ще се проведат осмите парламентарни избори от 2021 г. насам, като бившият проруски националистически президент Румен Радев е основен фаворит за сформиране на ново правителство, въпреки че няма гаранции, че балканската страна ще успее да преодолее политическата безизходица и да избегне връщане към урните след лятото.
Така започва статията си испанската осведомителна агенция ЕФЕ по повод предстоящите предсрочни избори у нас в неделя.
По-малко от година преди края на втория си мандат като държавен глава, Радев изненада всички, като подаде оставка от тази позиция, за да се кандидатира за министър-председател, в момент, когато най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз отново беше със служебно правителство.
Силно фрагментиран политически спектър
Оттогава България преживява нестабилни кабинети и крехки парламентарни мнозинства поради постоянната фрагментация на политическия спектър и липсата на желание за постигане на споразумения между основните политически играчи.
Последното стабилно правителство, трипартийна коалиция, сформирана от ГЕРБ, Социалистическата партия (БСП) и антисистемната ИТН, встъпи в длъжност през януари 2025 г., но се разпадна през декември.
По време на съществуването си коалицията управляваше в малцинство благодарение на подкрепата на ДПС-Ново начало, партията на турското малцинство в България, ръководена от спорната фигура на Делян Пеевски, който е санкциониран от САЩ и Обединеното кралство за корупция.
Едно пренаситено население
За протестиращите, които масово излязоха по улиците през декември, Пеевски и Борисов са фигурите, които олицетворяват постоянната и ендемична корупция на политическия елит в балканската и бивша комунистическа страна.
Стефан Руменов, предприемач в IT сектора, подчерта пред ЕФЕ, че „безкрайната поредица“ от корупционни скандали и безнаказаността на политическата класа е разрушило доверието му в институциите.
„Снимки на златни кюлчета до Борисов демонстрират съществуването на паралелна властова структура и фаворизиране от страна на политическия елит“, каза той пред ЕФЕ.
Според Руменов зависимостта на политиците от олигарсите „пречи“ на установяването на истинска правова държава в България.
От своя страна политологът Димитър Ганев от института за социологически проучвания „Тренд“ посочва, че изправен пред широко разпространеното обществено недоволство, Радев „не се е поколебал да се възползва от последователните си критики към „порочния тандем“ Борисов и Пеевски“.
По време на деветте си години като държавен глава и дългата си предишна военна кариера, в която беше генерал от ВВС, бившият президент и сега кандидат за министър-председател „си е изградил образ на човек, който се противопоставя на така нареченото „статукво“, обясни експертът пред ЕФЕ.
„България се превърна в синоним на корупция и влияние на олигархията в обществения живот, въплътена от ГЕРБ и ДПС-Ново начало“, добави Ганев.
Въпреки че общественото недоволство продължава да расте, появата на Радев мотивира мнозина да гласуват, като ранната избирателна активност, според анкетите, е 60%, доста над 38%, регистрирани на изборите през 2024 г.
Според последните проучвания, Радев събира до една трета от очаквания вот само дни преди изборите, докато ГЕРБ пада до 20-22%.
Следват реформистката коалиция ПП-ДБ и популистката партия ДПС-Ново начало, и двете с 10,5%, докато ултранационалистическата и проруска партия „Възраждане“ е с 6%.
БСП е малко под прага от 4%, така че влизането ѝ в парламента не е гарантирано.
Проруски вот?
„Време е да се свали от власт моделът „Борисов-Пеевски“ е основният лозунг на кампанията на Радев, която се обръща към електората, симпатизиращ на Москва и неохотен да помогне на Украйна пред лицето на руската инвазия.
„Радев умело експлоатира натрупаните стереотипи на значителна част от българите, които симпатизират на Русия. Неговата позиция „не на войната“ и мнението му, че подкрепата за Украйна подбужда конфликт, отразяват общественото мнение“, казва Ганев.
Докато мнозина го сравняват с оттеглящия се от поста премиер на Унгария, ултранационалиста Виктор Орбан, поради съюза му с Русия, Радев никога не се е изказвал против ЕС и НАТО.
Въпреки че кандидатурата му разтърси политическия пейзаж на България, няма индикации, че формирането на правителство ще бъде по-осъществимо този път, отколкото беше през последните пет години.
Основните лидери продължават да се противопоставят едни на други и да чертаят „червени линии“, което прави почти невъзможно достигането на 121 места, необходими за обикновено мнозинство в парламента.
И така, България може отново да се изправи пред нови парламентарни избори, вероятно съвпадащи с президентските избори, насрочени за есента, завършва обзора на агенция ЕФЕ.
