Древна етруска пристанищна структура, датираща от IV век пр.н.е., е открита потънала на дълбочина по-малко от два метра, само на 130 метра от светилището Пунта делла Випера. Откритието е направено от екип от подводни археолози и геолози от Римския университет „Сапиенца“ и Центъра за морски изследвания, край брега на Санта Маринела, северно от Рим. Според изследователите останките от древен кей и пристанищен мол представляват най-старите известни доказателства за място за акостиране, свързано с етруски храм.
Съоръжението се простира на около 60 метра успоредно на брега и още 35 метра навътре в морето, образувайки L-образна форма, която обгражда басейн с площ от около 3 000 квадратни метра. Каменните блокове лежат на морското дъно на дълбочина от половин метър до два метра, покрити с морска растителност.
Откритието, публикувано в списанието „Journal of Cultural Heritage“, стана възможно благодарение на проучване в плитки води с помощта на дронове и леко водолазно оборудване. Местоположението на пристанищния комплекс, само на 130 метра от храма „Пунта делла Випера“, заедно с техниката на строителството му, сочи към дата преди римското владичество. Останките са останали скрити поради повишаването на нивото на морето, което е поставило древната брегова линия на повече от метър под днешната брегова линия.
Картографските проучвания идентифицираха две основни редици от издялани каменни блокове. Първата, перпендикулярна на брега, започва от стената на съвременна частна вила и се простира в морето, изградена върху естествен скален излаз. Върху нея етруските са подредили квадратни камъни, за да създадат стабилен кей.
Втората редица, простираща се успоредно на брега, се състои от два реда издялани камъни, запълнени отвътре с камъни и камъчета, образуващи вълнолом. Забележително е, че тесен канал с ширина едва 0,6 метра пресича успоредния кей, позволявайки циркулацията на водата и предотвратявайки натрупването на тиня. До канала голям, ерозиран блок е служил като платформа за разбиване на вълните.
