Суецката криза от 1956 г. остава повратен момент в световната история – не заради мащабни бойни действия, а заради нещо далеч по-малко видимо: финансовата мощ. Именно тогава става ясно, че в следвоенния свят икономическите инструменти могат да бъдат по-силни от всяка армия.
След Втората световна война Великобритания все още изглежда като глобална сила. Тя контролира огромни територии, а британската лира е сред водещите световни валути. Зад този образ обаче стои изтощена икономика. Страната е силно задлъжняла и зависима от външни резерви и доверието към валутата ѝ. Ключов елемент от икономическата ѝ стабилност е Суецкият канал – основен маршрут за доставка на петрол от Близкия изток.
Гамал Абдел Насър / Getty
През юли 1956 г. египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализацията на морския път, който дотогава е контролиран от британско-френска компания. Решението цели да финансира строежа на Асуанския язовир, след като САЩ и Великобритания отказват подкрепа. За британския премиер Антъни Идън това е неприемливо. Той вижда в Насър заплаха, сравнима с диктаторите от 30-те години, и решава, че трябва да действа твърдо.
Антъни Идън / iStock
В съюз с Франция и Израел Великобритания разработва таен план. Израел нахлува в Синай, а Лондон и Париж използват това като претекст да се намесят „за защита“ на канала. Военната операция започва на 29 октомври 1956 г. и първоначално е успешна. Британските и френските сили бързо постигат превъзходство, а египетската армия понася тежки удари.
Истинският обрат обаче не идва от бойното поле. Президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер се противопоставя категорично на операцията. Вместо военен отговор Вашингтон използва финансови инструменти. САЩ започват да продават британски лири и блокират достъпа на Великобритания до средства от Международния валутен фонд. Това предизвиква срив в доверието към британската валута и изтичане на златни и доларови резерви.
Дуайт Айзенхауер / Getty
В рамките на дни страната се оказва на ръба на финансова катастрофа, като се оказва неспособна да финансира вноса си на храни и енергия. На 6 ноември 1956 г., въпреки военните успехи, британското правителство е принудено да прекрати операцията. По-късно Лондон приема и пълно изтегляне от Египет. Кризата разкрива зависимостта на Великобритания от САЩ, подкопава доверието в британската лира и ускорява разпадането на Британската империя. Идън подава оставка през 1957 г., а страната постепенно се ориентира към нова роля като средна европейска сила.
Паралелите с блокадата на Ормузкия проток
Възможно ли е обаче Съединените щати да попаднат в същия капан? Подобно на Великобритания през 20. век, федералната република е силно задлъжняла. Държавният дълг на Щатите е около 34-35 трилиона долара (123% от брутния вътрешен продукт на страната).
Друг проблем за глобалния хегемон е дедоларизацията. Световната икономика навлиза в нов етап, който все по-често се определя като преход от еднополюсен към многополюсен модел. Делът на долара в световните валутни резерви постепенно намалява, а икономическата тежест се измества към нови центрове. Въпреки че вниманието често се фокусира върху Китай, реалността е по-сложна.
Процесът на дедоларизация включва множество държави и стратегии:
- двустранна търговия в национални валути;
- натрупване на златни резерви;
- създаване на алтернативни платежни системи извън западен контрол;
- развитие на дигитални валути и нови финансови инфраструктури.
Санкционната политика на САЩ също играе ключова роля. Замразяването на руски валутни резерви след старта на войната в Украйна изпрати силен сигнал към останалия свят. За много държави това е предупреждение, че прекомерната зависимост от долара носи рискове.
Паралелно с това се наблюдава възход на развиващите се пазари. Според анализи на Goldman Sachs и JPMorgan Chase Китай се утвърждава като водещ икономически център, Индия се очаква да се превърне в една от най-големите икономики в света, а държавите от глобалния Юг увеличават финансовото си влияние.
