Ако изборите бяха в първата половина на април, декларативната подкрепа сред заявяващите, че ще гласуват за определена партия, коалиция или кандидат, изглежда както следва:
„Прогресивна България“ би спечелила 34,6% от гласовете;
ГЕРБ-СДС – 18,5%;
ПП-ДБ – 11,4%;
ДПС – Ново начало – 9,1%;
„Възраждане“ – 7,4%.
„БСП-Обединена левица“ би била на самия ръб за влизане в бъдещото Народно събрание с 4%,
недалеч от ръба са „Сияние“ и
МЕЧ – съответно с 3,6% и
3,5%. „Величие“ би имало 2,2%,
АПС – 1,9%, а
ИТН би получила 1,4% от гласовете.
Данните са от национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“ за Българското национално радио.
Социолозите от агенцията настояват, че това е моментна снимка на електоралните нагласи, като стотици хиляди българи тепърва ще вземат решение за кого ще гласуват.
„При цялата условност на изборните списъци както и на декларативната природа на отговорите, потенциалната активност е 50,7% т.е. по-висока в сравнение с намеренията на респондентите преди последните избори и с вероятност да е осезаемо над три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с „Не подкрепям никого“, коментират те.
5,6% от цялата извадка са онези, които си признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул на предстоящите избори.
„Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. Разбира се, в подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял е много по-висок. Явно е обаче, че сега изглежда нисък – може би заради активизацията срещу купуването на гласове. Може би затова и като че ли има известни очаквания за по-честен изборен процес.
Очаквано, 41,2% смятат, че тези избори ще са честни, колкото и предходните, но сред тези, които очакват промяна, преобладават очакванията за по-честни избори: 23,5%. По-нечестни избори очакват 15,6%, а останалите се колебаят“, допълват от „Мяра“.
Сред заявилите, че ще гласуват, около 2/3 предпочитат да гласуват с машини. 19,1% предпочитат хартията, а 13,2% не са решили. Минимален дял от хората не могат да преценят.
Най-големи са надеждите за правителство на една политическа сила – 33,4%, сътрудничество на две сили, или някакъв програмен формат правителство, биха искали да видят съответно 14,9% и 12,5%. Правителство с динамични подкрепи си представят 9,2%, а повече от три партии за кабинет са добра опция за 8,2 на сто от запитаните. Над 1/5 от попитаните се колебаят.
Близо 3/4 не очакват повишение на жизнения си стандарт след изборите.
„Данните потвърждават и изводите на публикувания Индекс на общественото напрежение – който сочи, че цените са сред основните тревоги на българите“, анализират социолозите на „Мяра“.
Данните са на агенция „Мяра“ за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице“, с таблети, сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.
