Президентски приеми, „Оскарите“ и Фестивалът в Кан: червеният килим е неизменна част от престижните церемонии и събития. Разстилат го, стъпват по него, спират върху него, за да бъдат снимани сред възторжени тълпи… без всъщност да знаят защо.
Много е вероятно повечето гости на Фестивала в Кан, преминали по 60-те метра червен килим, да не познават произхода на тази традиция.
Първото споменаване на червен килим датира още от Древна Гърция. В митологичната трагедия „Агамемнон“, написана от драматурга Есхил през V век пр.н.е., царят на Микена Агамемнон става първият човек, получил такава почит след победоносното си завръщане от Троянската война.
„Не ви ли заповядах да постелите на пътя му килими? Побързайте! Нека пътят му бъде покрит с пурпур, докато върви към дома, който не се е надявал да види отново, за да бъде посрещнат с почести“, пише в „Агамемнон“.
Килимът тогава не е бил червен, а по-скоро пурпурен – нюанс на тъмночервено, както го описва Есхил. Именно този цвят, повече дори от самия килим, носи символиката. В онези времена само най-влиятелните владетели или висши религиозни личности можели да си позволят да носят червено.
Червеният пигмент бил изключително труден за добиване. Той се произвеждал от морскo мекотелo, срещащо се в Средиземно море – пурпурния мурекс, чието улавяне било сложно. В резултат тъканите с червен оттенък били много скъпи.
Носенето на червени одежди се смятало за символ на власт и висок обществен статус. Това е върхът на славата – приравняване с божественото, граничещо с високомерие.
От Агамемнон до крайбрежната алея „Кроазет“ са минали векове, през които обичаят почти изчезва… преди да се завърне през 1821 г.
Тогава официално посещение променя всичко. Джеймс Монро, петият президент на Съединените щати (1817–1825), е посрещнат върху червен килим по време на визита в Южна Каролина. Това явно е достатъчно, за да възроди модата. Скоро червени килими започват да се появява във влаковете (разбира се, в луксозните вагони), в бляскавите хотели и на церемонии. Сред тях са „Оскарите“, където червеният килим се появява през 1961 г.
А какво се случва на Фестивала в Кан? Още при първото му издание през 1946 г. действително е имало килим… но син. Гостите дефилират по него, преди това удоволствие да им бъде отнето само три години по-късно през 1949 г. Повече от три десетилетия звездите изкачват стъпалата без килим.
През 80-те години всичко се променя. Организаторите искат изкачването на стъпалата да се превърне в световен спектакъл на блясъка. През 1984 г. червеният килим най-накрая пристига в Кан. За това допринася и Ив Мурузи – водещ на новините по TF1, натоварен със задачата да превърне събитието в задължителен ритуал, привличащ тълпи и медии.
Килимът на Фестивала в Кан има собствен специален карминен цвят. От 2016 г. насам организаторите използват цветове, разработени специално за тях. В центъра на стъпалата се намира червеното „Rosso“, а отстрани – по-тъмен нюанс, наречен „Teatro“. Тези тонове улавят светлината на фотографите и създават истински сценичен декор. Всичко в името на славата, престижа и камерите. Достатъчно, за да накара самия Агамемнон – първата истинска звезда на червения килим – да се изчерви.
