Съединените щати се превърнаха през последните години в една изключително разделена страна. Едното от малкото неща, по които позициите на републиканци и демократи съвпадат, е политиката към Китай. Така че който и да е следващият стопанин на Белия дом, САЩ вероятно ще запазят твърдия си курс към своя основен геополитически и икономически съперник.
Предишният американски президент – републиканецът Доналд Тръмп, започна търговска война срещу Китай, припомня Франс прес. При неговия наследник на поста – демократа Джо Байдън, политиката на Вашингтон към Пекин стана по-целенасочена, но си остана все така твърда. Сега, когато изглежда все по-сигурно, че двамата отново ще се изправят един срещу друг на президентските избори в Съединените щати през ноември, в повторение на дуела отпреди четири години, на практика няма изгледи за смекчаване на американската позиция. Нещо повече, според експерти курсът на САЩ към Китай само ще се втвърди, отбелязва АФП.
„Мисля, че натискът във Вашингтон може да бъде в една-единствена посока – към по-голяма агресивност“ спрямо Пекин, коментира Джошуа Мелцър, изследовател от американския институт „Брукингс“.
След влизането си в Белия дом Байдън запази наказателните мита, наложени от Тръмп срещу голям брой различни китайски стоки. При това той добави поредица по-целенасочени мерки, ограничаващи достъпа на Пекин до нови технологии и американски инвестиции.
Администрацията на сегашния президент на САЩ подкрепя връщане на американските производства у дома, а Конгресът дори „настоява да се отиде още по-далеч“, подчертава Мелцър.
И макар във Вашингтон да има своеобразен консенсус за твърдия курс към Китай, то се наблюдава разделение на два лагера що се отнася до това какъв подход да бъде възприет, коментира Джеймисън Гриър, адвокат от международната правна кантора „Кинг енд Сполдинг“. Според Гриър, бивш търговски представител на Белия дом при президента Тръмп, едните смятат Китай за екзистенциална заплаха в областта на икономиката и сигурността, докато другите се тревожат да не би този риск да бъде надценен, което да навлече вредни за американската икономики и търговия мерки.
Представата, че Китай е заплаха, обаче изкристализира във Вашингтон преди десетина години, посочва АФП.
„Това придоби голям мащаб по време на президентските избори през 2016 г., когато гласът на кандидата Доналд Тръмп се чуваше силно по търговските въпроси и особено за Китай“, смята Гриър. Той допълва, че републиканецът е казал на глас това, което мнозина са мислели, но не са смеели да изрекат.
Според Мелцър Байдън не се надява да сключи с Пекин споразумение, включващо „големи реформи и промени“, а неговата администрация по-скоро би се опитала да „се приспособи към реалността“ и да „нареди съюзниците до себе си“, като едновременно с това работи за „понижаване на риска в областта на сигурността“. Тръмп, продължава изследователят, цитиран от АФП, от своя страна би засилил натиска върху Китай, включително с повишаване на митата.
Републиканецът впрочем вече говори за равнище от 60 процента – нещо, което би предизвикало ответни китайски мерки, с риск двустранната търговия между двете най-големи икономики в света да бъде парализирана, опасяват се експерти.
„Съединените щати рискуват да станат по-изолирани“ спрямо собствените си съюзници, много от които гледат на Тръмп с недоверие, предупреждава Мелцър.
Байдън от своя страна вероятно би продължил своята политика на целенасочени мерки към Китай, като едновременно с това би засилил двустранното сътрудничество по въпроси от взаимен интерес като климатичните промени. Още повече че ако победи Тръмп, вече няма да му се налага да се показва непреклонен спрямо Пекин, отбелязва АФП.
Но който и от двамата да спечели, той със сигурност ще се опита да запази американското технологично превъзходство. Затова експерти очакват само засилване на ограниченията за износа на технологии – от биотехнологиите през електромобилите до изкуствения интелект.
И така, американските обвинения срещу Китай са многобройни: от търговския дисбаланс, през изтичането на технологии и използването на обменния курс на юана за политически цели до американския дълг, държан от Пекин. Това е един от малкото въпроси, по които републиканци и демократи са на едно мнение, обобщава АФП.
Съответно, от китайска перспектива, и двамата вероятни претенденти за Белия дом изглеждат като лоши варианти, посочва Асошиейтед прес. Пекин наблюдава надпреварата внимателно и с безпокойство, преценявайки кой от тях е по-малкото зло.
АП отбелязва, че самата предизборна кампания в САЩ може да застраши крехкото подобряване на американско-китайските отношения през последните месеци, тъй като Байдън и Тръмп вероятно ще използват твърда реторика по адрес на Пекин. Що се отнася до самите избори, нито един от двамата вероятни претенденти не изглежда особено предпочитан от Китай.
Макар че Байдън се стреми към сътрудничество с Пекин в области от взаимен интерес, той в същото време се опитва да обедини американските съюзници в Индийско-тихоокеанския регион в антикитайска коалиция. Освен това президентът на САЩ неведнъж даде да се разбере, че американски войници ще защитават Тайван в случай на конфликт, припомня АП.
В същото време е възможно Тръмп, със своя изолационистки подход, да е по-колеблив що се отнася до отбраната на самоуправляващия се демократичен остров, за който комунистически Китай претендира, че е негова сепаратистка провинция. Нищо обаче не може да бъде изключено, предвид непредсказуемостта на милиардера и твърдата му реторика по адрес на Пекин, обобщава АП.
„За Китай, който и да спечели президентските избори в Съединените щати, (изборът се свежда до) две купи с отрова“, коментира Чжао Минхао, преподавател по международни отношения в университета „Фудан“ в Шанхай.
Сун Чънхао, изследовател от Центъра за международна сигурност и стратегия към университета „Цинхуа“, додава, че който и да стане президент на САЩ, няма да има промяна в цялостната посока, която е поела Америка, на стратегическа надпревара с Китай“. Пекин „няма каквито и да било предпочитания кой да спечели президентските избори (в Съединените щати), тъй като има опит да е работил и с двамата за по четири години“, посочва Сун.
Байдън бе избран за американски президент през 2020 г. с обещанието да скъса с политиката на своя предшественик в почти всички области. Показателно е обаче, че той запази курса на Тръмп по отношение на Китай.
В китайските социални мрежи обаче мнозина коментатори изглежда отдават предпочитанията си на републиканеца. Те не само възприемат милиардера като бизнесмен, с когото може да се сключи сделка, но и виждат в него разрушителна сила, която подкопава американската демокрация и лидерската роля на Съединените щати в света. А това съответно е в полза на Китай, отбелязва АП.
Ши Суши, китайски ветеран коментатор, смята, че за Пекин ще е по-лесно да взаимодейства с Тръмп, който просто иска сделка, отколкото с Байдън, чийто подход е основан на ценности. Още повече че демократът е „защитник на американските ценности“, който се стреми да обедини Запада, за да противодейства на Китай, аргументира се Ши.
Списание „Форин полиси“ също пише в свой материал, че Пекин подкрепя Тръмп, макар че именно републиканецът е популяризирал във Вашингтон схващането, че Китай е заплаха, и е променил света, по-конкретно що се отнася до отношенията между двете световни суперсили. И предвид подстрекателската реторика на милиардера по адрес на Пекин, включително обещанието му да ескалира търговската война, е лесно човек да повярва, че китайските лидери биха предпочели той да загуби от Байдън, продължава американското издание.
Според „Форин полиси“ обаче това схващане е недалновидно и не отчита по-общата картина. А тя загатва, че по всяка вероятност Китай се надява на победа на Тръмп.
Пекин знае, че няма надежда за подобряване на отношенията му с Вашингтон, който и да е следващият президент на САЩ. Затова от китайска перспектива, особено от гледна точка на противопоставянето със Запада в дългосрочен план, може да е по-добре да спечели Тръмп, най-малкото в икономически план, аргументира се американското списание. „Форин полиси“ изтъква няколко причини, включително очакваното засилване на разделенията между Съединените щати и Европа, което би им попречило да излязат с единна позиция спрямо Китай, и възможността той да отмени американските санкции срещу Русия.
Така че какъвто и да е изходът от президентските избори в САЩ, курсът на стратегическа надпревара между Вашингтон и Пекин вероятно ще се запази. Двете световни суперсили все така ще продължат своята геополитическа надпревара, която не подминава дори отдалечени малки острови в южната част от Тихия океан.
