Брутално, арогатнто поведение демонстира шефът на „Кауфланд България“ Михаил Петров, който си позволи да заплаши българската държава, заради наложената му от КЗП глоба от 76 милиона за нелоялна конкуренция.
„Спрете се, защото „Кауфланд“ е много голям, ако продължите да се упражнявате и тръгне по бобслея – фалитът на КТБ ще ви се стори като летен бриз“, отправи заплахи към държавата Михаил Петров.
„Нямам търпение да идем в съда и акта на КЗК да го направим на пух и прах“, каза демонстративно Михаил Петров, изпълнителен директор на „Кауфланд България“ по време на събитие на Сдружението за модерна търговия, предаде ФОКУС.
„В понеделник бях един истински притеснен човек. Днес не съм много притеснен, защото корифеи в картелното законодателство разгледаха акта на КЗК и го определиха като футболист, който е тръгнал да изпълнява дузпа на празна врата и си е вкарал автогол“, демонстрира самочувствие бизнесменът.
И далеч не се ограничи с оспорване на санкцията.
Шефът на „Кауфланд“ реши да припомни на българите и какъв бил животът им преди появата на неговата компания.
„Преди нас никой не знаеше значението на думата фактура, имаше опашки за кисело мляко и ти трябваха връзки за буца сирене“, заяви уверено той.
Изказването му е скандално – нима България е чакала „Кауфланд“, за да се научи да търгува и да купува сирене без връзки?
Думите му биха могли да минат за нелепа шега, ако не идваха от ръководителя на една от най-големите търговски вериги в страната, която само три дни по-рано беше санкционирана заради отношението си към български производители.
Думите му създават впечатлението, че до идването на германската компания през 2006 г. българските граждани едва ли не са живели в условията на дефицит, не са познавали нормалната търговия и дори не са знаели какво представлява фактурата.
Само че фактите разказват съвсем друга история.
Българите не чакаха „Кауфланд“ да ги спаси от опашките за мляко
„Кауфланд“ открива първия си хипермаркет в България през март 2006 г. в Пловдив. До края на същата година веригата има едва девет магазина в страната. През 2007 г. те стават 14, а в края на 2008 г. достигат 19.
По това време България вече разполага с развита мрежа от супермаркети, магазини за хранителни стоки и други търговски обекти.
Но и много преди появата на големите вериги българите са си купували храна от кварталните бакалии, малките семейни магазинчета, месарниците, млекарниците и пазарите. Хората са се снабдявали с месо, мляко, сирене, плодове, зеленчуци и всички необходими продукти, без да чакат голяма търговска верига да ги спаси от глад. Зад тези магазинчета са стояли хиляди български семейства, които са изкарвали прехраната си с търговия.
Иронията е, че именно разрастването на големите търговски вериги през следващите години изтласка от пазара и доведе до затварянето на множество малки квартални магазини. Вместо да бъдат признати за част от историята на българската търговия, днес техните собственици и клиентите им трябва да слушат внушения, че преди „Кауфланд“ едва ли не не са знаели как се купува сирене.
Още през 2017 г. БНТ съобщава за масово затваряне на малки магазини заради конкуренцията на големите вериги и високите наеми. Проблемът е разгледан отново и в репортаж на БНР през октомври 2026 г.
Българската верига „Фантастико“ е основана още през 1991 г. „Пикадили“ започва работа във Варна през 1994 г.
Историята на „Бурлекс“ започва през 1997 г. с първия ѝ малък магазин във Варна – девет години преди появата на „Кауфланд“ в България.
Германската „Метро“ открива първите си два магазина през март 1999 г., а австрийската „Билла“ навлиза на пазара през 2000 г.
Следователно не „Кауфланд“ е научил българите да пазаруват в супермаркети. И със сигурност не деветте му магазина през 2006 г. са сложили край на опашките за кисело мляко и необходимостта от връзки за сирене.
Колкото до фактурите – те са част от българската стопанска и счетоводна практика много преди германската верига да открие първия си обект у нас.
Да представяш появата на една търговска компания като цивилизационен прелом за цяла държава, е скандално пренебрежително към нейните граждани, търговци и производители.
Петров не се задоволи само с тези обиди – продължи с още по-категорична защита на „големите“ в бранша, към които причислява веригата, която ръководи. „Съвсем принципно – всички мразят големите. Не обичаш шефа си, не обичаш веригата, своя доставчик, банката. Големите не са обичани по принцип.“
После постави въпроса защо били нападнати именно „хората с храната“.
„Най-странното според мен е защо нападнаха хората с храната – ние се грижим за продоволствената сигурност, ние сме най-големите данъкоплатци и най-големите работодатели, ние сме белия бизнес.“
Така от устата на ръководителя на „Кауфланд“ прозвуча внушението, че мащабът на компанията и ролята ѝ в снабдяването с храни трябва да я поставят в особено положение.
Но какво точно означава „ние сме хората с храната“? Че без една конкретна германска верига българите ще останат без храна? Че българските производители, земеделци, животновъди, преработватели, търговци и всички останали участници на пазара не съществуват?
„Ние сме хората с храната“ – а без „Кауфланд“ ще останем гладни ли?
И защо големината на един търговец трябва да бъде аргумент срещу санкция за нарушения на закона?
Нито размерът на инвестициите, нито броят на служителите дават право на една компания да налага нелоялни условия на своите доставчици.
А точно за такива практики КЗК е санкционирала „Кауфланд“.
Натиск върху производителите, а сега и предупреждения към държавата
На 9 ноември Комисията за защита на конкуренцията обяви, че налага на „Кауфланд България“ санкции за общо 75 653 706 евро за три установени нарушения.
Според официалното решение веригата е използвала по-силната си позиция, за да изисква от български доставчици намаляване на цените на продуктите им.
Второто нарушение е свързано с недобросъвестно приспадане на суми от доставните цени под формата на възнаграждения за услуги.
Третото е за създаване на необосновани пречки и забавяне на преговорите, когато производителите са поискали увеличение на доставните цени.
