Българската аграрна камара (БАК) обявява ефективни протестни действия от 6 февруари, вторник, ако до края на тази седмица не бъде проведена договорената среща с изпълнителната власт, на която да бъдат приети исканията на земеделските производители, с които ще се реши бъдещето на родното земеделие. Около това се обединяват членовете на БАК в декларация, утвърдена днес от Управителния съвет на камарата и изпратена до медиите.
„Сериозните предизвикателства и проблеми пред агросектора у нас ще изкарат фермерите по улиците във всички краища на страната и единственият начин да се приберат е удовлетворяване на исканията им“, пише в декларацията.
След проведената среща на 30 януари 2024 г. с министър-председателя Николай Денков, министъра на земеделието Кирил Вътев и заместник-министри на земеделието и финансите, стана ясно, че е необходимо време от страна на властта да реши дали може да отговори на исканията в пакета от мерки, изпратен от БАК и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Очаква се трета поредна среща до края на тази седмица, която ще бъде ключова за земеделските производители.
БТА припомня, че срещата на 30 януари беше втората в Министерския съвет в рамките на една седмица. Преди нея земеделските организации проведоха среща с министър Вътев в аграрното ведомство.
Тези срещи произлязоха от Декларацията на НАЗ от 13 януари 2024 г., в която се подчертават тежката ситуация в сектора и необходимостта от мерки. В декларацията си зърнопроизводителите посочиха пет основни искания.
На първо място това е включването на основните пет култури в сектор „Зърнопроизводство“ (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.
Зърнопроизводителите настояват също за изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, които включват промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи; промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя; приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени; създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи; определяне на напояването като стратегически национален приоритет.
Сред исканията на НАЗ е отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
По отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, зърнопроизводителите държат българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, както и да отстоява на европейско ниво позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.
