Пробиотиците под формата на добавки вече са част от грижата на много хора за здравето им. Но дали носят ползите, които се изтъкват с рекламата им, дали дългата употреба не крие рискове и дали тялото ни ги усвоява пълноценно? И какви пробиотици да изберем?
Развитието на този клон на фармацевтичната индустрия – пробиотиците, започна от научните открития, които се натрупаха при изследването на чревния микробиом. Микробиомът или микробиотата е тази жива среда, която присъства в нашия организъм – най-много в дебелото черво, но също и в устната кухина, влагалището, кожата. Това е съвкупността от трилиони микроорганизми – най-вече бактерии, но също и вируси, гъбички, археи (едноклетъчни организми без клетъчно ядро). Тези микроорганизми участват в нашата обмяна на веществата, синтезират свои молекули, усвояват част от храната ни и могат както да поддържат здравето ни, така и да отключват определени заболявания. Учените откриват все повече доказателства за връзката между някои микроорганизми и автоимунните болести, артрита, раковите заболявания. Има автори, които твърдят, че нарушенията в метаболизма, затлъстяването и дори диабет тип две имат връзка с тази жива среда в нас, вече определяна като отделен орган – микробиотата.
Д-р Уил Булсевиц, изтъкнат гастроентеролог, обича да казва: “Вие сте 10 процента човек и 90 процента бактерии”. При различните хора комбинациите от тези микроорганизми са различни – зависи от наследствеността, средата, храненето, географската ширина, начина на живот и т. н. Но винаги има стотина вида, които преобладават и определят микробиома на даден човек. Начинът, по който се хранят хората в развитите страни – с малко фибри, но с много животински продукти, алкохол и захар – значително е влошил качеството на човешкия микробиом. И това е още една причина за масовото използване на пробиотични препарати.
Защото е безспорно, че за да сме здрави, трябва да можем да контролираме този микробиом и дори да го променяме. Всъщност можем ли? Много изследователи разделят микроорганизмите на “добри” и “лоши”, това разбира се е съвсем условно. “Добрите” подпомагат процесите в нашия организъм, “лошите” при определени условия имат способността да предизвикват възпаления, да действат като патогени. Те могат да проникват в лигавиците и да ги увреждат, тъй като обикновено са по-адаптивни и устойчиви. Трудно е директно да се влияе на тази сложна и многообразна среда и да се прогнозира какво ще се случи, ако я стимулираме или потиснем. И все пак, знаем, че ако приемаме храни, богати на консерванти, ние я разрушаваме. Консервантите помагат храната да не се разваля, но всъщност потискат и убиват част от микроорганизмите, защото са токсини.
От друга страна употребата на медикаменти като антибиотици например, които някои хора приемат често, макар и за седмица, са способни да нарушат баланса в микробиома за много дълъг период, дори година. Затова ни съветват да приемаме пробиотични храни с антибиотика и да се храним по начин, който да възстанови баланса в организма. Понякога след дълга употреба на антибиотици оцелява микроорганизъм, който е патоген, изключително резистентен и е много трудно на тялото да се справи с него. Наричат го супербактерия.
Днес на практика всички се нуждаем от пробиотични препарати, които в миналото са били приоритет на висшата наука – разработвани са за зараждащата се космонавтика, тъй като астронавтите имали затруднения в храносмилането заради липсата на земно притегляне. У нас първите пробиотици са произведени именно така, от специфичния за Балканите български щам Лактобацилус Булгарикус. Той е в основата на почти всички съвременни български пробиотици и наистина е уникален, защото има различни свойства от останалите пробиотични щамове. Бих посъветвал нашите сънародници да приемат български пробиотици, а не купени от чуждестранни производители.
Как усвоява нашето тяло пробиотиците от аптеката? Някои автори спекулират с това, че чревната киселинност унищожава всички полезни организми, които се съдържат в пробиотиците. Това не е така. Част от микрооргаизмите загиват от солната киселина в стомаха, но голяма част оцеляват и проникват надолу към червата. А и много от пробиотичните капсули са ентеросолвентни – те минават транзитно през стомаха и се разтварят в тънките черва. На някои етикети е отбелязано каква е капсулата. Ако пробиотиците се приемат с храна, тя също помага да стигнат до “местоназначението си” съхранени, тоест киселинността не ги унищожава напълно. Съхранението също е важно. Да четем етикетите. За най-евтините пробиотици няма информация как са съхранявани и как трябва да се съхраняват. Ако те имат и дълъг срок на годност, трябва да ги избягваме, защото не е реално да имат.
Имат ли противопоказания пробиотиците? Да, макар и доста редки – при тежък имунен дефицит, често медикаментозно индуциран, при недоносени кърмачета, при хронични стомашно-чревни заболявания. Там пробиотиците могат да засилят ферментацията, да предизвикат дразнене, болки, дискомфорт, по-рядко сепсис. Затова винаги лекар трябва да прецени дали пробиотикът в случая е уместен. Ако човек иска, може да направи изследване на чревния си микробиом, за да види дали има истинска нужда от пробиотици.
Можем ли дългосрочно да вземаме пробиотични добавки? Ако се вземат краткосрочно, пробиотиците не биха навредили по никакъв начин. Всеки трябва да реши колко дълго да ги взема, следейки своето храносмилане. Ако пробиотиците ни действат добре, потискат газовете, тушират симптомите на лошото храносмилане, защо не? Но нека да знаем, че пробиотиците не са панацея. Те могат да помогнат за здравия микробиом, но основното за него трябва да е здравословното хранене.
Здравият човек може да поддържа своя микробиом с пробиотични храни. Освен киселото мляко с Лактобацилус Булгарикус, това са и всички ферментирали храни с техните дрожди, кисело зеле, туршии, кефир, един куп азиатски храни – комбуча, мисо, кимчи… Така че една разнообразна, предимно растителна диета с много сурови плодове и зеленчуци, зърнени храни и пълнозърнести тестени, с ядки, бобови и ферментирали продукти е добра основа за здравето на нашия микробиом.
Д-р Красимир Милев е роден през 1971 г. Завършва медицина през 1996 г. във Варна и решава да продължи развитието си в областта на холистичната медицина. През 1998 г. започва работа в клиниката (тогава Център за лечение с плодове на д-р Емилова). От 2002 г. е главен лекар на клиниката, наблюдавал е и активно участвал в лечението на голяма част от десетките хиляди пациенти, преминали през лечебното заведение. Д-р Милев има докторска степен по алтернативна медицина към университета в Калкута, завършил е курсове по ароматерапия и е член на международното общество по холистична медицина. Автор е на множество публикации на тема природосъобразно хранене и здравословен начин на живот.
