Вълна от фалшиви бомбени заплахи, кибератаки и тревожни заглавия за авиоинциденти поставиха под напрежение небето над Европа и България днес и през последните дни.
По този повод Vesti.bg разговаря с експерта по сигурност и председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ) Тодор Иванджиков, за да внесе яснота за безопасността на полетите, задкулисието на „имейл тероризма“ и техническите причини зад инцидентите.
По думите на Иванджиков масовите заплахи в момента са част от общата хибридна война, която се води на различни фронтове, включително в киберпространството срещу сървъри и летищни системи.
„Сигурността в Европа и в авиацията е на доста високо ниво, а полетните щатове се извършват с достатъчно добър контрол, за да не се допусне истински инцидент“, успокоява експертът.
Въпреки стреса за пътниците, авиационните оператори и екипажите следват железни процедури. Когато бъде получен сигнал за бомбена заплаха, командирът на полета преценява най-близката точка за кацане, машината се ескортира, подлага се на обстойна проверка на багажа и техническите отдели, и чак след пълно уверяване в липсата на опасност, полетът се подновява.
Макар днешните сигнали масово да са фалшиви „блъфове“, Тодор Иванджиков знае какво е усещането заплахата да е реална от личния си опит като инженер. Той разказва за драматичен случай в миналото си по време на полет в африканската държава Джибути, където на борда на самолета се е качил терорист с взривно устройство.
„За щастие, самолетът закъсня да излети. Бомбата беше програмирана да се взриви около десетина минути след първоначално планираното време. Тъй като машината се забави на земята, взривът избухна на много ниска височина малко след излитане. Това предотврати мащабна дехерметизация на голяма височина – загина само терористът, а корпусът издържа. Командирът успя да овладее ситуацията през получената дупка в обшивката, да завърти машината и да кацне обратно на летището, спасявайки целия екипаж и пътниците“, разказва той.
Въпреки това експертът обръща специално внимание на факта, че съвременните летищни системи за сигурност са на съвсем различно ниво в сравнение с миналото.
Тодор Иванджиков посочи, че сегашните скенери и системи за контрол все повече се обвързват с технологии за лицево разпознаване. Лицата на пътниците се засичат от множество камери, а информацията се обработва през изкуствен интелект и се сравнява в реално време с цялата налична база данни от ДАНС и други специализирани служби, за да се проследи историята на всеки пътник.
По отношение на техническото оборудване той отбеляза, че летищата трябва да продължат да инвестират в по-съвършени рентгенови системи за проверка на багажа, за да се облекчи работата на служителите. Най-новото поколение рентгени дават възможност лаптопите и течностите дори да не се вадят от чантите, а самите машини автоматично засичат и маркират съмнителни обекти. Иванджиков обаче уточни, че в България все още сме на етап, в който подобни най-висок клас рентгени тепърва предстои да бъдат изцяло внедрени и масово наложени по летищата. Въпреки това, съвкупността от всички тези мерки за сигурност прави изключително трудно внасянето на каквото и да е взривно устройство на борда на самолета.
Макар след пандемията обществото да е по-напрегнато, а хората по-нетърпеливи или податливи на стрес, авиацията остава секторът с най-строги превантивни мерки за безопасност.
Загадката около трагедията във Флорида: Как заледяването във въздуха прави самолета неуправляем?
Вниманието на световната общественост беше привлечено и от тежък инцидент с частен бизнес джет Learjet 60 във Флорида, при който загинаха девет души. Полетът се е изпълнявал от Тексас към Бахамите, когато машината преминава през тежки метеорологични условия и силна турбуленция. По първоначални данни от комуникацията с диспечерите, малко преди да изгубят контрол и да започнат главоломно спускане с около 6000-9000 метра в минута, пилотите са докладвали за обледеняване и са поискали изкачване към по-чист въздух. Към момента черните кутии на самолета все още не са открити, а разследващите анализират радиовръзката и метеорологичните условия.
По повод този инцидент Тодор Иванджиков обясни в детайли какво точно представлява физичният феномен на обледеняването на голяма височина и защо той може да бъде фатален за един малък самолет.
„Това е процес на силно обледеняване в микросреда – когато самолетът премине през специфични облаци с преохладени водни капки, които моментално замръзват при контакт с машината. Ако в този момент противообледенителната система не успее да се справи с натрупването, ледът светкавично променя аеродинамичната форма и обтекаемостта на крилата. Самолетът започва да трупа огромно тегло и съпротивление, губи подемна сила и става напълно неуправляем. В такава критична ситуация, ако екипажът избере погрешна реакция – например да се опита да се изкачи нагоре в по-високи и тънки слоеве на атмосферата, където скоростта на срив настъпва още по-лесно – машината губи управление, забива се вертикално надолу и пада главоломно като ракета, без пилотите да могат да я извадят от това състояние“, обяснява той.
Експертът допълни, че подобни инциденти показват колко критична може да бъде дори малка грешка в преценката на секундата при екстремни метеорологични условия.
Заключението на председателя на Асоциацията на българската авиационна индустрия е категорично: пътуването със самолет остава най-безопасният вид транспорт в света. Зачестилите новини за извънредни кацания са знак за повишено внимание и презастраховане от страна на институциите, а не за системен срив в безопасността.
