Руският президент Владимир Путин води „вечна война“ срещу Украйна и следователно не се интересува от каквито и да било усилия на САЩ за постигане дори на прекратяване на огъня. И макар че сега е трудно да си представим военно поражение за Русия, съвсем реалистично е да си представим пробив в полза на Украйна с активното съдействие на съюзниците, което наистина би могло да промени сметките на Кремъл.
За това пише в статията си за влиятелното списание Foreign Affairs известният британски анализатор и военен изследовател Лорънс Фридман, почетен професор по военни изследвания в Кингс Колидж Лондон, предава „Фокус“. Той е смятан за водещ специалист в областта на стратегическите изследвания във Великобритания и отдавна проследява войната на Русия срещу Украйна в своите аналитични бележки.
Журналистът представя основните моменти от новата си статия, озаглавена „Защо Путин все още е във война“.
В статията си Фридман пише, че пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна се е превърнало в учебникарски пример за „вечната война“ – безплоден, отворен конфликт, вместо кампания, планирана да бъде бърза и кратка.
Във военната теория, за да се прекрати такава война, и двете страни трябва да преосмислят военните и политическите си цели в по-реалистична посока, спомня си Фридман като дългогодишен изследовател на войната.
„Но това става по-трудно с проточването на войната, тъй като агресорът сега се стреми да избегне унизително поражение и признание, че предположенията, залегнали в основата на войната, са били погрешни от самото начало“, добавя той.
Колкото и несъвършен да беше руският план за „Киев за три дни“, дипломатическите инициативи на американския президент Доналд Тръмп са също толкова опорочени, продължава Лорънс Фридман – защото и в двата случая причината за провала е фундаментално неразбиране на реалната ситуация. „Подобно на Путин през 2022 г., Тръмп през януари 2025 г. вярваше, че може бързо да сложи край на войната“, спомня си експертът.
Сега обаче американският президент трябваше да се изправи пред реалностите на „неразрешимия“ характер на този конфликт, което означава дълъг път към разрешаването му и вече поставя на изпитание търпението на Тръмп.
„Въпреки че Кремъл не скри исканията си, Тръмп вярваше, че Русия ще бъде доволна от предложението му за незабавно прекратяване на огъня, фактически контрол над окупираните територии и отказ на Украйна да се присъедини към НАТО“, отбелязва Фридман.
Ето защо Тръмп предложи на Путин това, което според него бяха „привлекателни“ условия за прекратяване на огъня, и затова се чуди защо руският президент е толкова упорит.
„Ако Путин е искал да намери начин да изведе страната си от войната с минимално унижение, тогава предложението на Тръмп е било възможно най-щедрото за един американски президент“, смята експертът.
Путин обаче очевидно се съпротивлява на прекратяването на огъня и за това има няколко обяснения, отбелязва Фридман.
„Първо, за него няма по-важен въпрос от Украйна“, експертът ясно посочва първата от тези причини. Той напомня, че руският лидер се опитва да гарантира, че Украйна никога повече няма да може да бъде наистина независима от Русия и иска да направи това част от своето наследство.
„Освен това, той не вярва, че тази война е неспечелима“, продължава Фридман. Въпреки изключително бавния напредък на руските войски през последните 18 месеца, Путин очаква, че общото предимство на Русия ще се окаже решаващо и че Украйна в крайна сметка ще бъде потисната от силата на руските възможности.
Путин вероятно също така смята прекратяването на огъня по сегашната линия на контакт за нестабилно и неприемливо за Русия.
„Ако Русия беше запазила само териториите, които държи в момента, едно икономически неактивно, обезлюдено, унищожено парче Украйна щеше да остане окупирано и подложено на засилен контрол“, добавя анализаторът. И дългата граница с Украйна ще трябва да бъде силно защитена.
„Според Путин, прекратяването на войната без постигане на основните му политически цели би било равносилно на поражение и би разгневило ултранационалистическата част от руското общество, чиито настроения той култивира и подхранваше по време на войната. И макар по-умереният руски елит да би си отдъхнал с облекчение след подобен резултат, руският режим все още би бил изправен пред заплахата от „опасна равносметка“ – в края на краищата, толкова малко беше постигнато на такава огромна цена. „Много хора биха започнали да се питат: „Струваше ли си?“ и да размишляват върху провалите на руското ръководство“, смята анализаторът.
Сред другите убедителни причини руският президент да избегне сделката, която Тръмп му предлага, е вероятната загуба на репутация пред най-важните партньори на Русия, в лицето на Китай, Иран и Северна Корея, както и сред онези страни с „глобално мнозинство“, които той се опитва да впечатли и дори да ръководи.
Освен това Путин убеди Русия, че е ангажирана в „дългосрочна борба за оцеляване със Запада“. Така че в подобна парадигма, приемането дори на временно прекратяване на огъня в Украйна би било отстъпка на нейните „врагове“ в НАТО.
Руският лидер също знае, че всяко облекчаване на санкциите, което може да бъде съпроводено с прекратяване на огъня, би било ограничено и условно.
„Дори ако Тръмп беше склонен да бъде по-щедър, Европейският съюз и Обединеното кралство вероятно биха се съпротивлявали“, подчертава авторът на статията.
В края на краищата, Путин има основание да се съмнява в „големите“ икономически сделки, които Тръмп обещава. Краят на войната ще се отрази и икономически на страната, а много западни компании и инвеститори ще се поколебаят да се върнат на работа в нестабилната и забавяща се икономика на Русия.
Следователно, рисковете в случай на поражение за руския президент са също толкова големи, колкото и печалбите в случай на „победа“. Ако руският глава вярваше, че Тръмп може да действа по начин, който би увеличил вероятността от поражение за Русия – чрез затягане на санкциите или предоставяне на военна подкрепа на Украйна – той може би щеше да е по-склонен сериозно да обмисли предложенията на САЩ, отбелязва Лорънс Фридман.
Перспективата Тръмп да реши да спре подкрепата си за Украйна обаче дава допълнителна увереност на Кремъл в крайната победа, подчертава експертът.
Какво може да промени ситуацията?
Украйна в момента смята, че е достигнала лимита на отстъпките, които е готова да направи в случай на прекратяване на огъня, подчертава Фридман. Според него, Киев на практика е признал, че е малко вероятно да върне територията, окупирана в момента от Русия, в близко бъдеще и разбира, че няма да може да се присъедини към НАТО – въпреки че това би било най-добрата гаранция за бъдещата му сигурност.
Украинските власти обаче смятат, че украинските сили все още са способни да издържат бойните действия и да продължат да защитават войната, ако в близко бъдеще не бъде постигнато прекратяване на огъня.
Руснаците все още не са превзели дори онези градове, чието падане се смяташе за неизбежно миналото лято.
„Сега те натискат по-силно от всякога, но дори ако Киев трябва да се откаже от повече територия, украинските сили биха могли да получат изключително висока цена за всеки километър, спечелен от Русия“, пише Фридман. Той признава, че Украйна трябва да мобилизира повече войски, „но ситуацията далеч не е безнадеждна, особено като се има предвид, че европейската подкрепа трябва да се увеличи и собствената отбранителна промишленост на континента сега произвежда значителна част от това, което е необходимо на фронта“, добавя анализаторът.
И въпреки че темпото на руското настъпление се е ускорило през последните няколко месеца, Русия все още не е набрала достатъчно скорост, за да промени ситуацията на място, подчертава авторът на статията.
Руската федерация засили ракетните атаки и атаките с дронове, но „както често се случва при стратегическите бомбардировки“, с течение на времето местните общности се адаптират и доказват, че са способни да се справят и с тази заплаха.
„Народът на Украйна вече е преживял три зими на недостиг на енергия, но продължава да се съпротивлява. Той знае вероятната си съдба, ако се окаже под управлението на Москва“, обобщава Лорънс Фридман.
