Опитите да се разбере какво определя човешката личност – гените или средата – се оказват много по-сложни, отколкото доскоро се смяташе. Според анализ на BBC, съвременната наука все по-категорично отхвърля идеята, че един от двата фактора има водеща роля.
От „гена воин“ към сложната реалност
Дебатът за влиянието на гените дори навлиза в съдебната зала. През 2009 г. в италианския град Триест съдът намалява присъдата на мъж, осъден за убийство, след като защитата му се позовава на т.нар. „ген воин“ – вариант на гена МАОА, свързван с агресивно поведение.
Днес обаче учените са далеч по-предпазливи към подобни твърдения. „Първоначално хората смятаха, че поведението се влияе от няколко гена с много голям ефект. Това беше напълно опровергано“, обяснява Айсу Окбай.
Личността като „пъзел“ от хиляди фактори
Съвременната психология описва личността чрез модела на „Голямата петица“ – откритост, добросъвестност, екстраверсия, съгласие и невротизъм.
Изследванията показват, че генетиката има значение, но не и решаващо. Метаанализ на хиляди проучвания при близнаци сочи, че около 47% от различията в личността могат да се обяснят с гени. По-новите геномни изследвания обаче дават значително по-ниски стойности – между 9% и 18%.
Причината? Личността е „полигенна“ – резултат от действието на хиляди генетични вариации, всяка с минимален ефект.
iStock/Getty Images
А каква е ролята на средата?
Интуитивно бихме очаквали, че възпитанието и житейските събития играят решаваща роля. Данните обаче показват по-сложна картина.
Дори силни преживявания – като голяма загуба или внезапен успех – имат ограничено влияние върху личността. „Ако ви се случи голямо травматично събитие в зряла възраст, то не оставя огромна диря“, казва Брент Робъртс.
Изключение правят ранните преживявания – особено детските травми, които могат да повишат нивата на невротизъм в по-късна възраст. Все повече внимание се обръща и на влиянието на стреса по време на бременност – процес, известен като „фетално програмиране“.
Малки влияния, голям ефект
Изследователите стигат до сходен извод както при гените, така и при средата:
не единичните фактори, а натрупването на множество малки влияния оформя личността.
Този подход се нарича „полиекологичен“ – всяко преживяване оставя малка следа, но всички заедно изграждат цялостната картина.
Какво следва?
С напредъка на науката се появяват нови открития. Генът CRHR1, свързан със стресовите реакции, вече се изследва във връзка с невротизма. Паралелно с това учените насочват вниманието си към мозъчни структури като префронталната кора – центърът на планирането и вземането на решения.
Все по-важен става и въпросът за разнообразието в изследванията. „Ще пропуснем важни културни различия, ако се фокусираме само върху една група“, предупреждава Даниъл Лийви.
Нито гените, нито средата сами по себе си могат да обяснят кои сме.
„Това, което изпъква най-силно, е изменчивостта на човешкото състояние“, обобщава Яна Инстинске.
Личността не е предварително написан сценарий – тя е резултат от сложна, динамична и непрекъснато променяща се комбинация от биология и опит.
